Леко изненадващо, но все пак в рамките на очакваното, Сенатът на САЩ одобри законопроекта, предвиждащ затягане на едностранните американски санкции срещу Русия, Иран и Северна Корея. Сега документът, наречен "Закон за борба с противниците на Америка чрез санкции" трябва да бъде подписан от президента на САЩ Доналд Тръмп, за да влезе в сила, след като Камарата на представителите вече одобри пакета от мерки.
Белият дом даде да се разбере през последните дни, че Тръмп подкрепя затягането на ограничителните мерки срещу трите страни, обаче ще вземе решение, след като се запознае с окончателния вариант на законопроекта, информира БГНЕС.
Законопроектът предизвика безпокойство в Европейския съюз, тъй като приемането му може да доведе до глоби за компании, които участват съвместно с Русия в различни енергийни проекти. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предупреди, че ако в крайна сметка бъдат засегнати интересите на ЕС, Европейският съюз ще реагира "до дни".
Тънкостите в пакета
На практика с пакета се дава възможност на Конгреса да налага вето на каквито и да е самостоятелни инициативи на Белия дом да облекчи санкциите срещу Русия, Иран и/или Северна Корея. Освен това сакнциите от 2016 година срещу Русия, които бяха наложени от режима на Барак Обама, вече се превръщат в закон. Това означава, че Русия няма да може да използва два имота за дипломатически мисии - забрана, наложена още от Обама.
Съгласно новите мерки се съкращава максималния срок на пазарно финансиране на руските банки, които се намират в черния списък на САЩ още от времето на Обама, на 14 дни, а на санкционираните компании от нефтогазовия сектор - на 30 дни. Документът също така предвижда, че президентът на САЩ ще може да налага санкции на лица, които имат намерение да вложат в строителството на руски експортни тръбопроводи повече от пет милиона долара за година или един милион долара наведнъж. Под удар попадат също така лицата, които предоставят на проекта услуги, технологии или оказват информационна поддръжка. Беше изрично изяснено обаче, че американски проекти за проучване и добив на петрол и природен газ извън американска територия ще бъдат засягани само и единствено ако в тях има руско участие от над 33% и не говорим за руска компания в черния списък на САЩ. Срещу Иран пък има санкции заради иранската ракетна програма - най-вече срещу търговци, които доставят оръжие на режима на Башар Асад, а срещу Северна Корея се включват санкции заради използване на робски труд за развитие на ядрената и ракетната програма на КНДР, както и срещу севернокорейския износ.
Точно санкциите срещу руските енергийни проекти, които влияят на цели 8 енергийни проекта, сред които и такива от потенциална полза за България и участие имат както европейски, така и руски компании, принудиха Европейската комисия да предвиди спешно обсъждане на случилото се още на 26 юли. Веднага след като Сенатът одобри първия пакет от мерки - преди Камарата на представителите да включи санкции срещу КНДР и да трябва пак Сенатът да одобрява, Германия и Австрия излязоха с обща декларация срещу действията на САЩ. Последва и реакцията на ЕК в средата на тази седмица.
