Указ за регулирането на изкуствения интелект (AI) подписа в понеделник президентът на САЩ Джо Байдън. Законът е най-амбициозният опит на правителството да насърчи иновациите и да отговори на опасенията, че процъфтяващата технология може да изостри пристрастията, да измести работниците и да подкопае националната сигурност, пише “Вашингтон пост”.
Целта - да се постави под контрол бързо развиващата се технология. Байдън обяви, че заповедта ще изисква от компаниите да докажат, че техните системи са безопасни, а Министерството на енергетиката трябва да се увери, че AI не представлява химически, биологични или ядрени рискове. Освен това САЩ планират да разработят “променящи играта киберзащити”.
Още: Байдън със заповед и "мащабни" действия за намаляване на рисковете от ИИ
Документът ще се съсредоточи върху потенциалната злоупотреба с технологията за измами, а Министерството на търговията ще подпомогне усилията за ясно обозначаване на генерирано от AI съдържание. Обръща се внимание и на правата за поверителност. “Трябва да бъде гарантирано, че AI се използва в полза на потребителите и в защита на работниците”, каза Байдън.
С началото на седмицата групата от водещи демократични икономики Г-7 също обяви отделен необвързващ кодекс за овладяване на AI, отбелязва европейското “Политико”. По инициатива на Обединеното кралство в сряда стартира и двудневна среща на високо равнище по темата. На нея присъстваха вицепрезидентката на САЩ Камала Харис и шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Още: Защо Байдън опитва да обвърже помощта за Украйна с Израел, пита сенатор
Първите в света регулации на AI бяха обявени през юни т.г. от Европейския парламент. Очаква се законите да бъдат готови до декември, а да влязат в сила до 2 г.
Концентрацията на фокусирани върху AI геополитически събития тази седмица подчертава битката на западните правителства кой да е лидер в технологичната надпревара, която едновременно възхити и разтревожи техните граждани. Залогът е кой ще контролира бъдещото развитие на технологията, която събуди надежди за драматичен напредък в области като медицината, но предизвика и страхове, че може да подкопае демокрацията и дори да започне ядрена война.
