Вестник The New York Times се сблъсква с обвинения за некоректно използване на източници на информация.
След като изданието спечели тази година три премии „Пулицър” – най-престижната награда за журналистика, последва гневна реакция от страна на руското посолство във Вашингтон. Вестникът стана носител на наградата и заради материалите си, посветени на Русия. Става въпрос за „завладяващи истории, проучвани при голям риск, които показват хищническия характер на режима на Владимир Путин”. В нито една от статиите не става въпрос за вътрешната ситуация в царството на Путин, а авторите им се занимават с войната в Либия и Сирия, с изборите в Мадагаскар и Централна Африка, както и с убийства в България и Украйна.
И в един от тези материали се появи миризма на плагиатство, пише германският Tagesspiegel. Руското посолство на своята фейсбук-страница определи наградените статии като „впечатляваща колекция от неуморни русофобски измислици”. Възмутената реакция на руските дипломати във Вашингтон не е изненада, тъй като това е част от служебните им задължения. Реакция последва и от критичния спрямо Кремъл журналист Роман Баданин – главен редактор на разследващия уебсайт „Проект”.
Той изрази изненада, че The New York Times е използвал информации, които „Проект” е публикувал преди това. В статия по повод изборите в Мадагаскар от ноември 2019 г., огласени от Баданин в уебсайта „Медуза”, вестникът е препечатал всички основни и вторични факти относно Мадагаскар и Африка, които вече са били публикувани през март и април миналата година”.
Баданин не иска да отправя тежки упреци в плагиатство. Той е сигурен, че The New York Times са направили собствено проучване. „Те имат източници, били са на терен. Но главният въпрос за мен се състои в друго – никъде не се споменава, че вече сме разказвали тази история”.
През март „Проект” публикува статия под заглавие „Кръстник и главен готвач. Как ръководи Евгений Пригошин руската офанзива в Африка”. През ноември в The New York Times се появява материал за това как печели Русия в чужбина – „Пари в брой, тролове и култов водач” от Майкъл Шуорц. Съдържанието и на двете публикации си приличат много.
И в двете статии се говори за използването на частни армии като групата „Вагнер” за прокарването на руски външнополитически цели в Африка. На наемниците в тях се гледа с недобро око дори и от страна на отговорните лица в руската армия. Официалните руски сили за сигурност претендират за единственото право да решават къде и кога да се намесят военните сили.
Комитета, определящ номинациите, и The New York Times реагира хладнокръвно на твърденията на Баданин. Когато „Проект” е публикувал своите материали, Шуорц вече месеци наред е работил по темата, обявиха от американския вестник.
„Той не е използвал никакви материали на „Проект” – твърдение, което поддържа и самият автор.
Междувременно журналисти от Insider – друг проект за разследваща журналистика, съобщиха за подобен случай, при който техни публикации са били използвани от американски медии без позоваване на източника.
Вижте още:
Кой спечели Пулицър тази година
