Пет години след земетресението, което отне живота на над 230 хиляди души и разруши столицата на Хаити, възстановяването на страната е застрашено от политическа нестабилност. Петата годишнина от труса е белязана от нов обрат в кризата. Мандатът на парламента, чиито членове не могат да бъдат преизбрани заради забавяне на изборите с три години, приключи.
Антиправителствените демонстрации доведоха до оставката на премиер Лоран Ламот през декември 2014 година. Назначеният му наследник Еванс Пол все още не е встъпил в длъжност заради липса на съгласие между парламента и правителството. Радикалната опозиция обяви продължаване на мобилизацията за провеждането на нови избори и за оставката на президента Мишел Мартели, който е обвинен в корупция и непотизъм. На този фон церемониите за жертвите на земетресението останаха на втори план.
Мемориалът за земетресението от 12 януари все още не е завършен в изоставената земя северно от столицата, където десетки хиляди хора бяха погребани набързо в дните след труса. Насипите от чакъл са изчезнали, но нито президентският дворец, нито катедралата, нито друга емблематична сграда в столицата на Хаити са възстановени.
Пет години след бедствието, което разруши и повреди над 300 хиляди сгради, остави над 1,5 милиона души без дом и предизвика щети за 7,8 милиарда долара, равносметката за възстановителните работи е лоша. Мотото „възстановяване към по-добро”, което бе повтаряно от бившия президент на САЩ Бил Клинтън, когато бе пратеник на ООН за Хаити, остана просто пожелание.
Според държавната строителна агенция малко под 70 хиляди души все още са бездомни и живеят в палаткови лагери. „За съжаление интересът на международната общност спадна, въпреки че десетки хиляди хора са без дом и живеят в нищета”, казва отговорникът на „Амнести интернешънъл” за Карибите. Организацията публикува доклад, в който критикува принудителното изселване на над 60 хиляди души, които са намерили подслон в импровизираните лагери след труса. Условията на живот в оставащите 123 лагера са все по-лоши – една трета от обитателите им нямат достъп до тоалетни, а през последните месеци бе установено увеличаване на случаите на холера. Епидемията уби общо 8000 души в Хаити.
През декември 2014 година в самокритичен документ МВФ призна, че очакваното ниво на възстановяване не е било достигнато. Освен слабото усвояване на средствата от страна на „крехката държава”, МВФ установи и „по-ниската ефективност на отпуснатата помощ”. Пред „умората” и финансовите трудности на традиционните спонсори на Хаити, в последните години Венецуела се превърна в един от основните дарители на карибската република. „Трудната макроикономическа ситуация във Венецуела” може да доведе да доведе до отмяна на помощната програма и до утежняване на кризата в Хаити, казва МВФ.
Le Monde
