Предварителните данни за междинните избори в САЩ дават противоречива картина какво точно се случва и как ще се отрази на американския президент Доналд Тръмп. Изглежда поне засега републиканците губят влияние, но не толкова, колкото им се искаше на демократите.
Според The New York Times Демократическата партия няма да успее да вземе необходимите 23 места в Сената на САЩ, за да преобърне картината на мнозинството там. Припомняме, че на тези избори трябва да бъдат избрани 35 сенатори. По данни на CBC към момента републиканците имат 50 сигурни места там дотук, а демократите – 40. Демократите трябваше да защитят 26 места в Сената, докато републиканците имаха да защитават само 9 и това безспорно улесни задачата ми, но след 2 години, когато отново ще бъде подменена 1/3 от горната камара на Конгреса в САЩ, републиканците ще имат да защитават повече места.
Най-големият успех на демократите дотук изглежда избора на Бърни Сандърс за сенатор. Той печели със съкрушителна преднина във Върмонт. Но демократите губят надпреварата в Индиана, Северна Дакота и Тенеси, което реално бламира шансовете им да успеят да спечелят Сената. В Тексас Тед Круз, който беше един от сочените за силни кандидати за президент на САЩ през годините, спечели и това със сигурност е гордост за републиканците. Към победата отива и бившият кандидат-президент Мит Ромни.
В Сената всеки щат е представен по равно (от двама сенатори) независимо от населението. Гласуването е мажоритарно.
Що се отнася до Камарата на представителите в Конгреса обаче, изглежда демократите ще успеят да я овладеят, макар че все още няма сигурни данни. До момента се знае, че 128 конгресмени ще са демократи, а 114 - републиканци, но има да се преброят още много гласове. Припомняме, че сега ще бъде избрана изцяло нова камара, т.е. 435 конгресмени. Дотук прогнозата на CBS е, че Демократическата партия ще спечели 224 места, а за мнозинство трябват 218. А CNN вече съобщи, че Тръмп се е примирил със загубата на долната камара на Конгреса, макар че вицепрезидентът му Майк Пенс обяви, че републиканците ще удържат мнозинството си и в двете камари. Пенс прояви оптимизъм, след като стана ясно, че брат му Грегъри влиза в долната камара на Конгреса. Републиканецът победи в избирателен район в щата Индиана. Грегъри обещава да подкрепя политиките на брат си и на Тръмп и определя себе си като консервативен републиканец, който се противопоставя на абортите и контрола върху оръжията, пише БГНЕС.
В долната камара всеки щат е представен според населението си: Калифорния има 53 представители, а Уайоминг има един. Изборът отново е мажоритарен по области.
По отношение на изборите за губернатори, демократите имат с какво да се похвалят. Те спечелиха в Илинойс и Мичиган. В Мичиган победата отиде при демократа Гретчен Уитмър, която спечели с мотото „да оправим проклетите пътища”. А в Илинойс спечели наследникът на популярната в цял свят хотелска верига Hyatt – Джей Би Прицкър. В Колорадо спечели също демократ - Джаред Полис. Той открито признава, че е гей, а личното му състояние възлиза на 400 млн. долара. Той обаче не е първият губернатор с нетрадиционна сексуалност. През 2015 година бисексуалната Кейт Браун спечели изборите в Орегон, а малко преди да подаде оставка от губернаторския пост в Ню Джърси през 2004 година Джим Макгрейви призна, че е гей. От 2009 година Полис е конгресмен.
Предварителните данни показват, че по всяка вероятност избирателната активност на междинните избори в Съединените щати ще бъде най-висока от 1952 година. Гласувалите към обяд американско време са били повече от 39 млн. души. Рекордна активност е регистрирана в 37 от всички 50 американски щати. Броят на регистрираните гласоподаватели е 200 млн. и експерти прогнозират, че активността може да премине границата от 100 млн. души.
Проблеми с гласуването
Повече от 17 хиляди жалби за различни проблеми по време на гласуването на междинните избори в Съединените щати са постъпили на "горещата линия", открита от неправителствената организация "Юристи за граждански права". Според представителя на организацията Кристен Кларк по-голямата част от постъпилите 17,5 хил. жалби са били свързани с проблеми в работата машините за гласуване.
Кларк отбелязва, че количеството сигнали са сходни по количество с тези от президентските избори в САЩ през 2016 година. По време на последните междинни избори през 2014 година обаче сигналите за нередности са били значително по-малко на брой — 10,4 хил.
