Данни от цял свят показват, че училищата не са центрове на заразата с коронавирус. Въпреки страховете, при откриването на учебната година по света след блокадата, нямаше пик на инфекциите, пише в свой анализ Nature. Според списанието, там където са избухнали подобни огнища, те не са довели до голям брой хора със симптоми.
Въпреки това изследвания сочат, че децата могат да се заразят с вируса и да го предават, като по-големите от тях са по-големи разпространители на коронавируса от по-малките. Учените нямат отговор на въпроса защо това е така, но въпреки това препоръчват да се прилагат по-строги мерки за дистанция при тийнейджърите и учителите.
Училищата и детските центрове изглежда осигуряват перфектна среда за разпространението на вируса, тъй като големи групи хора се събират заедно за дълго време на закрито, казва инфекционистът от института “Роберт Кох“ в Берлин Валтер Хаас. Въпреки това в глобален мащаб COVID инфекциите сред децата са значително по-малко отколкото при възрастните. “Изглежда, че те просто следват пандемията, но не са нейни основни двигатели“, казва Хаас.
Първоначално се смяташе, че училищата могат спокойно да отворят на места, където заразата не е силно разпространена. Но се оказва, че дори и в райони, където има ръст на случаите, бум на коронавирус в училищата е рядко срещан, особено когато са взети сериозни мерки за предотвратяване на заразата. Над 65 000 училища отвориха отново врати в Италия през септември и то в момент, когато случаите в общността нарастваха. Въпреки това, четири седмици по-късно в едва 1 212 учебни заведения бяха регистрирани случаи, като в 93% от тях имаше само по един заразен, а само в една гимназия имаше повече от 10 случая.
В щата Виктория в Австралия положението е подобно. Там училищата отвориха през юли, когато случаите растяха, но зарази в тях бяха рядко регистрирани. Две трети от 1 635 COVID инфекции бяха свързани с един заразен, а 91% засегнаха по-малко от 10 души.
В Съединените щати обаче не беше така. Процентът на заразяемост беше висок през август, когато започнаха да отварят училищата, а това доведе и до по-висок дял на деца с коронавирус. Към момента обаче учените нямат отговор на въпроса доколко разпространението в учебна среда е допринесло до по-висок процент на заразата в обществото, тъй като на честотата на инфекциите влияят и други фактори като отхлабването на противоепидемичните мерки. Според специалисти увеличеният брой тестове също е допринесъл за повече случаи.
От наличната информация за Англия също става ясно, че първите, които се заразяват в обществото, са възрастните. Повечето от общо 30 пика на заразата в училища през юни са свързани с предаването на коронавирус между персонала, а само два – с разпространяване между ученици.
Според учените причината за по-слабото разпространение на COVID-19 в училищата е, че децата, особено тези под 14-годишна възраст, са по-малко податливи на инфекции отколкото възрастните. Друга причина е, че когато все пак се заразят, те по-трудно предават вируса, като това важи и за тези от 0 до 5-годишна възраст, казва Хаас. В анализ на данните от училищата в Германия, той и колегите му са открили, че инфекциите са по-рядко срещани сред малчуганите между 6 и 10 години спрямо по-големите и възрастните. “Потенциалът за предаване на COVID-19 расте със възрастта, като на практика няма разлика между юношите и възрастните. Точно затова именно тийнейджърите и техните учители трябва да са обект на по-строги мерки като носене на маски и дистанционно обучение“, смята инфекционистът от “Роберт Кох“.
Тази разлика в инфекциозността се вижда и от други проучвания. В Съединените щати заразата сред групата 12-17 години се среща два пъти по-често отколкото при децата от 5 до 11 години. Според изследване на икономиста Емили Остър, проведено сред 200 000 ученици от 47 щата, случаите на коронавирус са най-разпространени сред гимназистите, следвани от тези в прогимназиалната степен, а най-малко заразени има при началните класове.
“Истината е, че ние не разбираме естествения ход на заразата сред децата, защото предприемаме мерки срещу разпространението й“, казва педиатърът Фиона Ръсел от Университетът в Мелбърн, Австралия. “В условията на пандемия децата не учат както обикновено. Те ползват маски, спазват социална дистанция, както и други мерки като строга хигиена и дезинфекция“, допълва тя. Отговорът на въпроса не дават и данните от САЩ. В тях липсват асимптоматичните пациенти, тъй като в страната се тестват само хора със симптоми.
“Няма отговор на въпроса защо малките деца по-рядко разпространяват вируса“, казва Хаас. Според него една от хипотезите е, че заради по-малките им дробове, те са неспособни да генерират аерозоли както при възрастните. “Това се случва при туберкулозата, но при нея заразата идва директно от дробовете, но COVID-19 е различен, защото вирусът поразява горните дихателни пътища. Затова този въпрос искрено ме озадачава“, допълва Хаас.
Друга хипотеза е, че, тъй като децата са по-често безсимптомни носители, те по-трудно разпространяват вируса. От изследване във Великобритания става ясно, че около половината заразени деца от 2 до 15 години не развиват симптоми. “Няма такова нещо като нулево предаване или нулев риск. Но е ясно, че рискът от заразяване в училище е нисък, особено когато няма ясно изразен пик на коронавируса в съответната общност“, категорична е Фиона Ръсел.
