Увеличението на брутния вътрешен продукт на страните от Г-20 до 2% до 2018 г. ще доведе до ръст на световната икономика с над 2 трилиона долара и до създаването на милиони работни места. Това се казва в заключителното комюнике за срещата на върха на Голямата двайсеторка в австралийския град Бризбейн.
В документа се отделя внимание на мерките за повишаване на инвестициите, увеличаване на търговията и засилване на конкуренцията, повишаването на заетостта, съобщава БТВ.
Лидерите на страните от Г-20 одобриха и план за действие за борба с корупцията за периода 2015-2016 г. Действията ще включват разширяване на юридическото сътрудничество, помощ в установяването и конфискуването на доходи от корупционна дейност, недопускането на убежища за корумпирани лица, повишаване на прозрачността на държавния и частния сектор.
Лидерите на Г-20 решиха още да се създаде Глобален инфраструктурен център за предоставяне на средства за реализация на инфраструктурни проекти на Групата на двадесетте.
„Договорихме се за създаването на Глобален инфраструктурен център за предоставяне на специално отделени средства с цел да се улесни реализацията на начертаната многогодишна инфраструктурна програма на Г-20 в рамките на тази инициатива", се казва в документа.
Центърът ще помогне за постигане на конкретни резултати, като работи в тясно сътрудничество с правителствата, частния сектор, национални, регионални и международни банки за развитие, международни организации и други заинтересовани страни. Той ще обедини експертния потенциал на тези организации за по-нататъшно подобряване на функционирането на инфраструктурните пазари, се уточнява в комюникето.
Лидерите на 20-те най-развити държави в света се подготвят да огласят в неделя подробностите от общия си план за съживяване на вялата глобална икономика главно чрез инвестиции в инфраструктурата и снижаване на търговските бариери, предаде АП.
В края на двудневната среща в Бризбейн ще бъде уточнено как през следващите пет години да се постигне повишаване на световния БВП с повече от 2 на сто от прогнозните равнища, тоест до около два трилиона долара.
„Това ще означава милиони работни места и допълнително производство за трилиони долари”, каза премиерът на Австралия Тони Абът на конференцияута. „Да, ние искаме по-свободна търговия и ще я осигурим. Да, ние се нуждаем от повече инфраструктура и ще я изградим”, заяви той.
Страните от Г-20, които представляват 85 на сто от световната икономика, са под натиск да предприемат категорични действия, а не просто да поставят набор от неясни и двусмислени цели, посочва АП.
Агенцията припомни, че МВФ е предупредил да не се стига до „нова посредственост” на световната икономика, с което акцентира върху инициативата на Г-20 за икономически растеж.
Внимание към климатичните промени
В заключителния документ от срещата на върха на Г-20 в Бризбейн ще бъде отделено голямо внимание на проблема с климатичните промени, каза източник от ЕС, цитиран от „Ройтерс”.
Повечето време от първия ден от срещата на лидерите на двайсетте най-развити икономики бе посветено на кризата в Украйна. Западни ръководители предупреждаваха руския президент Владимир Путин, че на страната му може да бъдат наложни нови санкции, ако тя не престане да подкрепя украинските сепаратисти.
Появиха се твърдения, че Путин може да напусне срещата преждевременно заради натиска на западните лидери, които твърдения после говорителят на Кремъл окачестви като „пълна глупост”.
В неделя обаче вниманието е съсредоточено върху други важни проблеми на Двайсетте, сред които промените в климата. Това създава неудобство за домакина Австралия, която настояваше, че това не е чисто икономически проблем и затова няма място на форума. Освен това австралийският премиер Тони Абът постави под съмнение научните доказателства за климатичните промени.
След натиска на САЩ и други авторитетни страни от групата обаче домакините се съгласиха тази тема да бъде включена в дневния ред. Източникът от ЕС, пожелал анонимност, каза, че пасажът в комюникето от форума ще описва конкретни мерки, който страните трябва да предприемат във връзка със създаването на Фонда „Зелен климат” от три милиарда долара, за чието създаване президентът на САЩ Барак Обама обяви в събота.
