Десет държави извън ЕС са оценени като хибридни режими, разположени в сивата зона между демокрацията и автокрацията. Това става ясно от доклада на „Freedom House“ "Нации в преход 2023". През 2022 г. демократичните институции в Западните Балкани продължиха да отслабват. Скромните подобрения в Албания, Косово и Северна Македония бяха балансирани от спадове в Черна гора и Босна и Херцеговина, а резултатът на Сърбия остана непроменен, пише в документа.
В същото време продължителните процеси на присъединяване към ЕС в Западните Балкани засилиха разочарованието от съюза и отслабиха силата му да стимулира реформите. Предизвикателствата, свързани с присъединяването, само се увеличиха с включването на Босна и Херцеговина, Молдова и Украйна като официални кандидати за членство в ЕС.
"Както и при другите хибридни режими в страните в преход, хората, живеещи в държавите от Западните Балкани, които не са членове на ЕС, поддържат силна подкрепа за присъединяването към блока. През 2022 г. Босна и Херцеговина получи статут на кандидат за членство в ЕС, а Косово официално подаде молбата си за разглеждане. И все пак, въпреки тези важни показатели за напредък, гражданите на Западните Балкани се чувстват изоставени от местните елити, които се противопоставят на демократичните реформи, които биха отслабили хватката им върху властта, и от международните елити, които нямат решимост да проследят процеса на присъединяване", пише FH, цитиран от БГНЕС.
В доклада се допълва, че за разлика от Украйна, където очакванията на обществеността за присъединяване до 2030 г. са големи, годините и дори десетилетията на очакване в Западните Балкани са довели до разочарование на жителите относно възможността за членство в краткосрочен план.
"Дори дългосрочните им надежди са сравнително скромни: за много хора в района привлекателността на присъединяването към ЕС е свързана повече с индивидуалния просперитет и правото да пътуват, работят и учат в чужбина - с други думи, да напуснат, отколкото с перспективата за демократичен напредък у дома. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)",около една пета от населението, родено в региона на Западните Балкани, живее в чужбина, най-вече в няколко държави - членки на ОИСР", се посочва в доклада на FH.
Като се има предвид кризата на доверието, която представлява това изселване, може би не е изненадващо, че демократичните институции в Западните Балкани продължиха да отслабват през 2022 г. Скромните подобрения в Албания, Косово и Северна Македония бяха балансирани от спадове в Черна гора и Босна и Херцеговина, а резултатът на Сърбия остана непроменен.
Северна Македония и Черна гора преживяха остра политическа нестабилност през годината, но оценките им за демокрация се промениха в противоположни посоки.
Политическата поляризация в Черна гора, главно по въпроси, свързани с националната идентичност, доведе до падането на две правителства. Освен това депутатите прокараха законодателство, което подкопаваше основните права на гражданите, а Конституционният съд нямаше кворум, за да разгледа спорните мерки. Добавя се, че неотдавнашното поражение , на президентските избори през април 2023 г. на Мило Джуканович, който управлява политическата класа на страната повече от три десетилетия, е породило надежди за смяна на поколенията.
В Северна Македония подобна силна политическа поляризация и парламентарни блокади възпрепятстваха приемането на закони на национално равнище, но постоянното подобряване на прозрачността, гражданското участие и междуобщинското сътрудничество от страна на местните власти имаше забележимо положително въздействие върху демокрацията и предоставянето на обществени услуги.
Въпреки че резултатите на Албания в "Нациите в преход" я поставят близо до Северна Македония и Черна гора по отношение на демократичното развитие, социологическите проучвания показват, че албанците са по-оптимистично настроени относно потенциала на членството в ЕС да осигури не само икономически просперитет, но и подобряване на демократичните стандарти.
Демократичните институции на Албания са подложени на изпитания от клиентелистката партийна политика, забавения процес на съдебна проверка и ширещата се корупция. Специалните антикорупционни съдилища в страната постигнаха малък напредък в справянето с подкупите през 2022 г., което доведе до скромно подобрение на резултата по показателя "Корупция", но възможностите за по-нататъшни реформи преди местните избори, насрочени за май 2023 г., бяха малки.
Freedom House констатира, че твърде обтегнатите отношения между Сърбия и Косово продължават да подкопават демократичния напредък и в двете страни, макар и в различни аспекти.
"Забележителните усилия на гражданското общество в Косово да постигне положителни промени в политиките по отношение на насилието, основано на пола, и етническото разделение бяха засенчени през годината от засилване на насилието в северната част на страната, където сръбското правителство продължава да оказва влияние и да подкопава пълната власт на Косово над своята територия", се казва в доклада.
Freedom House припомня, че в Сърбия опозицията се завърна на политическото поле след бойкота на изборите през 2020 г., но президентските и парламентарните избори през 2022 г. отново бяха белязани от нередности, което доведе до победа на управляващата Сръбска прогресивна партия и президента Александър Вучич.
"Автокрациите в региона постоянно изоставят или смазват различните характеристики - степен на автономия на местните власти, малък корпус от независими журналисти или граждански активисти, истинска, макар и ограничена опозиционна партия, или ограничено пространство за изразяване на несъгласие в рамките на управляващия елит, които преди това са смекчавали ексцесиите на абсолютната власт. Резултатът, разбира се, беше поредица от катастрофални политически решения, които отнеха живота на гражданите и застрашиха оцеляването на някои от тези държави", се казва в заключението на доклада.
