Джулиан Асандж бееш освободен, след като основателят на WikiLeaks и американските власти се споразумяха изненадващо той да признае вина по едно обвинение. Въпреки че би трябвало да е облекчение за всеки, който се интересува от свободата на медиите, че Асандж няма да дойде в САЩ, за да бъде изправен пред съда, администрацията на Байдън трябва да се засрами от това как се разигра този случай. Това пише Тревър Тим - изпълнителен директор на Фондация за свобода на печата, в коментар за The Guardian.
Още: САЩ: Асандж изложи хора на опасност
Сделката несъмнено е добра за Асандж, който беше затворен в затвора Белмарш, страда от сериозни медицински проблеми през последните 5 години, а преди това остана в еквадорското посолство в Лондон цели 7 години. Това е добре за администрацията на Байдън, която избягва неудобството от потенциална загуба на делото си за екстрадиране във Върховния съд на Обединеното кралство, но по-важното е избягването на случая Асандж да се превърне в поляризиращ въпрос на изборите за президент на САЩ през ноември, 2024 година.
Ще последват ли преследвания и срещу други журналисти?
Но добра ли е сделката за свободата на медиите? Не толкова. Не ме разбирайте погрешно: без съмнение най-лошата съдба беше избегната и всеки журналист въздъхна с облекчение, че този резултат не се случи със съдебно решение. Сделката за признаване на вината не създава официален прецедент, какъвто биха направили присъда и решение на апелативен съд – нещо, което потенциално би могло да задължи други съдилища да се произнесат срещу журналисти в бъдещи дела.
Още: На свобода: Съд в САЩ одобри споразумението на Асандж с прокуратурата (ВИДЕО)
Но е трудно да не бъдете разтърсени от обвинението, за което Министерството на правосъдието на САЩ принуди Асандж да се моли, за да получи свободата си: заговор за нарушаване на Закона за шпионажа, което се равнява на „получаване на секретни документи и съзнателното им съобщаване на лица, които нямат право да ги получават“. В случая с Асандж това означава обществеността. Това е „престъпление“, което журналистите в масовите издания в САЩ извършват почти всеки ден.
Още: Асандж излиза от затвора и заминава за Австралия
Съдът няма да може лесно да цитира случая срещу Асандж в бъдещи решения, но това не означава, че това признаване на вина няма да насърчи бъдещите федерални прокурори да извадят нож срещу пресата. Те ще видят този случай като успех. И това не означава, че правните звена на новинарските издания няма да се притесняват, че може да бъде заведено дело срещу собствените им журналисти за обикновено журналистическо поведение, което някога със сигурност е било защитено от първата поправка на американската конституция.
Още: "Фарс и посмешище": Русия се загрижи за британската съдебна система заради Асандж
Само си представете какво ще си помисли един главен прокурор във втора администрация на Тръмп, знаейки, че вече има едно признание за виновен от издател по Закона за шпионажа. Тръмп, в края на краищата, в предизборната си кампания многократно изрази мнение за това как би искал да види журналистите като „врагове на народа“, на които мястото е в затвора. Непонятно е защо администрацията на Байдън на практика му дава предимство в тази насока.
Случаят с Асанадж е провал за Байдън
Така че, ако администрацията на Байдън търси аплодисменти за прекратяване на този случай, тя не ги заслужава. Можеха да прекратят този случай преди три години, когато поеха контрола над Министерството на правосъдието. Всяка голяма група за граждански свободи и права на човека в страната многократно ги умоляваше за това. Те можеха просто да прекратят делото днес, тъй като Асандж прекара същото време в затвора, но те почувстваха необходимостта отново да подчертаят в съдебните документи, че според тях получаването и публикуването на секретни правителствени документи е престъпление.
Още: Победа за Асандж: Може да обжалва екстрадицията си в САЩ (ВИДЕО)
Разбира се, някои ще кажат: „О, Асандж си получи заслуженото“ или „той не е журналист, защо да ме интересува“, както правят хората всеки път, когато споменавате неудобния факт, че преследването на Асандж ще засегне безброй други журналисти. Асандж се превърна в постоянен враг на милиони гласоподаватели на Демократическата партия, след като публикува изтекли имейли от кампанията на Клинтън в навечерието на изборите през 2016 г. и много хора не могат да прозрат това. Но си струва да повторим, че този случай няма нищо общо с 2016 г. И независимо дали смятате, че Асандж е „журналист“ или не, Министерството на правосъдието на САЩ искаше той да бъде осъден по Закона за шпионажа за журналистически действия, което ще остави много репортери застрашени от същото.
Сега можем само да се надяваме, че този случай е отклонение, а не предвестник на бъдещи такива.
