Последната серия руски ядрени заплахи предизвика нови призиви за ограничаване на военната помощ за Украйна от страна на САЩ, за да се предотврати международна ескалация на войната. Администрацията на Джо Байдън, заедно с коментатори както отдясно, така и отляво, твърди, че сдържаността на Запада е необходимо, за да се избегне ядрен конфликт. Подобни предупреждения бяха повторени от руския диктатор Владимир Путин, който в края на май твърдеше, че „постоянната ескалация може да доведе до сериозни последици“.
Още: "За последните три месеца": Мексико задържа почти половин милион мигранти
Още: Канадски министри работят с екипа на Тръмп за ниски мита
Въпреки това възнаграждаването на руската агресия е по-вероятно да доведе до ескалация, пише американският политолог Лукан Уей* в статия за The National Interest. Списанието е под редакцията на журналиста Джейкъб Хейлбрун и се издава от Центъра за национален интерес - мозъчен тръст за обществена политика със седалище във Вашингтон, основан от бившия републикански президент Ричард Никсън през 1994 г. като Център „Никсън“ за мир и свобода.
Лукан Уей смята, че "призивите за предпазливост ни заслепяват за съвсем реална опасност". Подкрепата за поставянето на Украйна в окови пред лицето на руските атаки се основава на убеждението, че Русия по някакъв начин ще възнагради предпазливостта на Запада и че ако отстъпим пред ядрените заплахи, Москва ще спре да отправя такива заплахи. Но ако заплахите за ядрена война накарат Запада да наложи повече ограничения на Украйна, защо Русия да спре да отправя такива заплахи? Ако тя смята, че може да се държи агресивно, вероятно ще продължи да го прави, пита се сам и си отговаря анализаторът.
Още: Тръмп иска съдът на САЩ да спре действието на закона за забрана на TikTok
Още: "Иде ли нова пандемия": Откриха нова мутация на птичия грип в САЩ
"Всъщност пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. беше провокирано отчасти от слабостта и сдържаността на Запада, а не от войнственост", коментира той. Такава теза фигурира и в плана на избрания от Доналд Тръмп за посредник между Москва и Киев - Кийт Келог - че администрацията на Байдън е била слаба в първите дни от войната, трябвало е да струпа огромни запаси от оръжие още тогава и конфликтът нямало да се разгори, твърди той.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Десетки загинаха при срутване на мост в Бразилия (ВИДЕО+СНИМКА)
Още: Тръмп да си го ... с мирния си план: Игра на тронове с мира в Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)
"Сдържаният" Запад и големите грешки преди войната
Западните сили реагираха с изключителна сдържаност, след като руското правителство грубо наруши основни международни норми, като нахлу в суверенна украинска територия и завзе Крим през 2014 г. През първите две години след войната американската смъртоносна военна помощ остана ограничена. Санкциите срещу Русия имаха слабо забележимо въздействие върху руската икономика. Едновременно с това германското правителство отказа да спре изграждането на газопровода „Северен поток 2“, свързващ Германия с руския „Газпром“. Русия остана най-големият доставчик на газ в Европа.
Още: Белият дом: Има индикации, че руската ПВО е свалила азербайджанския самолет
Още: След петролен разлив: Перу обяви извънредна екологична ситуация
Снимка: Kremlin.ru
Германските политици и в двете основни партии продължиха да са изпъстрени с близки до Русия политици. Френските и италианските политици - както от десницата, така и от левицата - подкрепяха по-близките отношения с Русия. По-специално, Путин поддържаше тесни лични връзки с европейските лидери - включително с унгарския министър-председател Виктор Орбан, бившия италиански министър-председател Силвио Берлускони и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, посочва анализаторът.
Още: Ремонтът на западни оръжия в Украйна: Мисия почти невъзможна заради европейската бюрокрация
В крайна сметка САЩ и техните съюзници предоставиха смъртоносна помощ и помогнаха за обучението на украинските военни. Въпреки това не пратиха най-модерните си оръжия и не направиха нищо, за да приближат Украйна към членство в НАТО. В месеците преди февруарското нахлуване самите руски държавни медии признаха, че членството на Киев в НАТО е „нереалистично“ и че въпреки обещанията за приемане, дадени през 2008 г., „през последните дванадесет години Киев (...) се отдалечи от перспективата за присъединяване към Алианса“.
Сдържаността на Запада обаче не беше възнаградена. Вместо да отговори реципрочно чрез намаляване на напрежението, Путин, разбира се, нахлу в Украйна през февруари 2022 г. Руското правителство направи това не в отговор на западните заплахи, а почти сигурно защото предположи, че Западът е твърде слаб и пасивен, за да отговори ефективно. В крайна сметка Путин имаше важни съюзници в европейския елит и контролираше достъпа до ключови европейски енергийни ресурси. Сдържаността на Запада в отговор на Крим не ограничи Русия, а много вероятно ескалира шансовете за руска агресия. Така е и днес, посочва Лукан Уей.
Западните сили не направиха почти нищо, за да отговорят на съгласуваните усилия на Русия да подклажда глобален хаос, включително прекъсването на комуникационните кабели между Литва и Швеция и заговорите за изпращане на запалителни устройства в САЩ и Канада.
Ако искаме да попречим на Русия да нахлува в суверенни държави и да сее нестабилност в Европа и САЩ, трябва да накараме подобно поведение да струва скъпо. В крайна сметка това е най-добрият начин за предотвратяване на ескалация, смята роденият в Ню Йорк професор.
*Лукан Ахмад Уей е професор в катедрата по политически науки в Университета в Торонто и член на Кралското дружество на Канада. Той също така е един от директорите на Програмата „Петро Ячик“ за изследване на Украйна към Центъра за европейски и евразийски изследвания.
Източник: The National Interest
