Американците напускат Афганистан, но не си отиват у дома, а остават съвсем наблизо. Според статия в The Wall Street Journal, в американската бизнес общност администрацията на Байдън би искала да пребазира войските си в Узбекистан и Таджикистан. В същото време WSJ отбелязва, че още никой не се е обърнал към правителствата на тези страни на официално ниво. Но тази подробност не трябва да бъде успокояваща и подвеждаща.
Статията в една от най-влиятелните и добре информирани американски медии е очевиден пробен балон, предназначен да тества реакцията на всички заинтересовани страни към тази идея. Каква трябва да бъде реакцията на такава заинтересована страна като Русия също е съвсем очевидна: трябва да бъде свален този пробен балон. Появата на янките с оръжие на територията на още две бивши съветски републики по най-решителния начин не отговаря на националните интереси на РФ.
Разбира се, оттеглянето на американските войски от Афганистан също не дава отговор. Афганистан е напълно специална държава, която отдавна си е спечелила репутацията на „гробище на империи“. Принципът „това, което е добро за мен, е лошо за моя враг, а това, което е лошо за мен, е добро за моя враг“ тук или изобщо не работи или е преконфигуриран по най-странния начин. Целта на досегашния престой на американските войски в Афганистан в никакъв случай не беше прикритие за Русия под формата на бивши съветски републики от Централна Азия, тясно свързани с РФ. Но всъщност се получи отчасти така. Слабият и зависим режим на президентите Карзай и Гани, разчитайки на американски щикове, създаде само привидна стабилност в Афганистан.
В тази връзка могат да се изложат две хипотези. Неочакваното, но горещо желание на президента Байдън да се срещне с Путин възможно най-скоро има много общо с плановете на американците да намерят ново място за базиране на своите войски, които в момента са в Афганистан. По време на това бъдещо рандеву Кремъл ще бъде убеден, че появата на тези войски в Узбекистан и Таджикистан е в интерес не само на САЩ, но е и в интересите на РФ. Традицията е свежа, но е трудно да се повярва. Защо обаче трудно?
Американците са „гости“, които имат „привлекателния” навик да поставят краката си в мръсни обувки на масата в дома на домакина. Янките също така са „гости“, които, след като влязат през вратата, е почти невъзможно да преминат обратно през нея.
Повлиян от чувството за солидарност със Съединените щати след ужасната терористична атака на 11 септември 2001 г., Путин, без ясно определени условия се съгласи с появата на американска военна база в Киргизстан. Янките не оцениха този жест: веднага започнаха да изкупуват местни медии и местния политически елит. В същото време някои финансови схеми, измислени от американците, бяха изключително гениални. Те дори успяха да използват Русия като инструмент за осигуряване на своето влияние.
Например ето такъв „пикантен“ спомен може да се прочете в мемоарите на бившия руски посланик в Киргизстан Валентин Власов „Пътищата на съдбата“:
„Базата разполагаше с гигантски запас от гориво: 4 милиона галона (14,8 милиона литра), съхранявани в дълбоки подземни резервоари. Шест киргизки фирми, бивша собственост на Максим Бакиев (син на местния президент), няколко години снабдяваха базата Манас с гориво, закупено от Русия при преференциални условия. Освен това по заповед на държавния глава те бяха освободени от плащане на вносни мита. Общият обем на внесеното от тях гориво от 2005 до 2010 г. при нулева ставка на акциза възлиза на около 2 милиона тона. Приходите от сделката е отишла за президентското семейство."
За да убеди Киргизстан да се сбогува с янките, Русия трябваше да отдели много време и голямо разнообразие от ресурси.
Трябва ли да пуснем всичко отново да се повтори? Москва трябва да убеди партньорите си в Душанбе и Ташкент, че приемането на благодатното американско предложение за „помощ“ е като да пусне лисицата в кокошарника. Съдейки по факта, че единственият чуждестранен държавен глава на парада на 9 май в Москва беше лидерът на Таджикистан Емомали Рахмон, процесът на подобно убеждаване вече е в разгара си. Това добра новина ли е? Определено да. Но тази добра новина има своя минус, който също трябва много ясно да се осъзнае.
Ако призовем Таджикистан и Узбекистан да кажат „не” на американците, по този начин РФ се ангажира да гарантира тяхната сигурност. И тези задължения може изобщо да не са само „на хартия“. Както вече беше казано по-горе, трудно е да се предскаже какво ще се случи с Афганистан, когато той се отърве от американските „гости“. Има ли нужда Русия от такава допълнителна геополитическа тежест? Като се има предвид Украйна, Беларус и всичко останало, това е необходимо само като петото колело на колата. Но за съжаление, въпросът не се повдига по този начин. А стои така: може ли Русия да избегне тази допълнителна геополитическа тежест?
Наивно е да се разчита, че американците ще защитават руските интереси в Таджикистан и Узбекистан. Те ще бъдат там, за да потушат руското влияние по всякакъв възможен начин и, което е по-важно, със самия факт на своето присъствие, те ще включат още по-дълбоко двете бивши съветски републики във вътрешноафганистанския конфликт. И ако този конфликт, не дай Боже, се прехвърли зад границата, тогава янките ще се преместят някъде другаде и пак ще трябва пак руснаците да почистят бъркотията. Москва няма да може да избяга от отговорността за гарантиране сигурността на бившата съветска Централна Азия.
По-добре е още от началото РФ да действа като лидер и да поеме тази отговорност върху себе си. Скъперникът плаща два пъти - този афоризъм е от значение не само за финансовите транзакции, но и за международната политика.
Превод: Ганчо Каменарски
