В България често слушаме колко скъпа и неефективна била зелената енергия, как само най-развитите държави могат да си я позволят, как по-голямо ангажиране с нея ще вдигне и без това периодично повишаващите се сметки за тока… Ако някой все още се съмнява, че голяма част от тези приказки са чист лобизъм, то предизвиквам го да види как се прави в Африка. Да, Африка – името, което свързваме с бедност, глад и ебола. В една малка африканска държава се справят толкова добре с развитието на зелена енергия, че карат света да се засрами.
Говоря за Кабо Верде – островна страна в Западна Африка, близо до бреговете на Сенегал. Имах възможността да прекарам две седмици там и да се убедя в едно – Кабо Верде може да няма много неща, но има слънце и вятър, които е грехота да не използва.
В момента 25% от електричеството на страната се осигурява от възобновяеми източници. 20 на сто от тях идват от вятърната енергия, а само преди две години този процент е бил 0. Постижението е огромно – днес Кабо Верде е втората страна в света по дял на вятърната енергия, изпреварвана само от Дания. Основна заслуга за това има местната компания „Кабеолика”, която с помощта на чужди инвеститори развива сектора с бързи темпове. От 2010 насам тя е построила четири вятърни парка на четири от десетте острова – Сантяго, Сао Висенте, Сал и Боа Вишта, с инсталирана мощност общо 25,5 MW.
„Уникалното при нас е, че успяхме да постигнем много за малко време. От много африкански страни сега идват тук, за да научат защо е успешен проектът и как да приложат подобно нещо у тях”, разказва Ана Монтейро (на снимката долу), която е един от директорите на „Кабеолика”. Подобно на много млади кабовердианци и тя е завършила висшето си образование в чужбина и признава, че не би се върнала, ако не бе тази фирма и този проект. Днес „Кабеолика” е единствената подобна компания в Субсахарна Африка. Служителите й се гордеят, че е изцяло кабовердианска – в началото е имало чуждестранни съветници, но вече нещата са поети изцяло от 10-имата служители. Звучи като недостатъчен брой хора, но Ана смята, че така фирмата е по-ефективна. Техническият екип контролира почти всичко от офиса, отделно имат договор с фирма (кабовердианска), която извършва поддръжката на турбините.
Защо вятърната енергия се развива толкова добре в Кабо Верде? Причините са няколко. На първо място – ресурсът. Вятърът на островите е изключително силен, духа предимно в една посока и е постоянно явление (периодът от октомври до юли там се нарича Сезон на ветровете, а през август и септември е Сезонът на дъждовете). Средната му скорост е 7,5 м/сек. Според Световната банка Кабо Верде е една от 15-те държави в света с най-добър вятърен ресурс.
На второ място – Кабо Верде е готова на всякакви различни решения, защото конвенционалната енергия е много, много скъпа както при повечето островни държави. Вносът на гориво силно обременява икономиката. „Населението ни е толкова малко (малко над 500 000 души – бел. ред), че почти трябва да подкупваме търговците да идват до тук да ни продадат скромното (от тяхна гледна точка) количество гориво. Плащаме им допълнително, а после трябва да разкараме горивото по различните острови, което оскъпява. Но го правехме, защото доскоро нямахме друг избор”, обяснява Ана Монтерйро. При „традиционния” ток има още два проблема – старостта на елсистемата, чиято поддръжка е много скъпа и кражбите на електричество, които са масово явление (40% от произведеното електричество се крадат). Затова и „зелените” проекти се приемат с надежда, че ще подобрят цялостната енергийна система. Правителството осъзнава това и ги подкрепя.
Всъщност такива големи инициативи няма как да сполучат при липса на политическа воля. Властите в Кабо Верде поставят конкретни, макар и твърде оптимистични цели – до 2020 г. 50% от електричеството да се осигурява от възобновяеми източници, а някой ден делът да бъде 100%. За да се достигне до 100-те процента обаче са нужни инвестиции до 1,8 млрд. долара, сочат проучвания.
„Да стигнеш от 0 до 25 е едно, съвсем друго – от 25 до 50. Ще изисква много труд, много инвестиции, а имаме само няколко години. Убедена съм, че някога ще стане, но дали ще е до 2020, не знам”, коментира Монтейро.
Сърцевината на тези цели е да се намали цената за производство на енергия, като по този начин падне и крайната цена за потребителя. Стойността на тока е една и съща на всички острови макар тяхното развитие да е различно, идеята е да има социално равенство. Националната компания за комунални услуги „Електра” търпи доста големи загуби (26% през 2009). Делът на вятърната енергия засега не е намалил крайната цена и това се дължи именно на критичното финансово състояние на „Електра”, на която се продава енергията. Парите, идващи от зелени източници, се използват за стабилизирането й и поне предпазват да няма поскъпване. Всички – и производители, и потребители, са съгласни, че първо трябва да се случи оздравяването преди да се мисли за падане на крайната стойност. Сегашното състояние на „Електра” създава практически неудобства на населението – в Кабо Верде токът спира често. Изчислено е например, че през 2010 г. страната не е имала електричество в продължение на 1337 часа.
Все пак има и позитивни тенденции. През 2010 г. 88% от градското население на Кабо Верде и 54% от селското има достъп до електричество. През 2011 първото число вече е достигнало 95 на сто. За сравнение – в повечето страни от Субсахарна Африка този процент е 60 на сто.
„Кабеолика” определено има заслуга за цялостното подобряване на нещата. Заедно с Ана Монтейро посетих вятърния парк на остров Сантяго. Паркът се намира близо до столицата Прая и впечатлява с мащабите си. Пейзажът напомня малко на Дивия Запад от каубойските филми – е, с изключение на скалистите хълмове и модерните турбини. Разказват ми, че в Сезона на дъждовете навсякъде избуявала зеленина буквално за една нощ. Сега обаче е голо, сиво и невъзможно ветровито. Дотолкова, че не мога да затворя вратата на колата, от която слизам, и се налага един от служителите да ми се притече на помощ.
„Не притежаваме земята, наели сме я от общината. Казват, че е подходяща за земеделие, но ние не пречим, защото вятърната енергия и селското стопанство са съвместими. Ето, тази земя винаги се е ползвала от овчари и те продължават да идват тук със стадата си. Държим обаче да са само хората, които познаваме, да няма новодошли. Защото всеки от старите е инструктиран от къде да минава и как да пази, иначе постоянно трябва да обучаваме”, казва Ана.
За друг един проблем често се говори, стане ли дума за вятърна енергия – за множеството птици, които умират, ударени от перките на турбините. Финансовите помагачи на „Кабеолика” – Европейката инвестиционна банка и Африканската банка за развитие, имат високи екостандарти и изисквания. Компанията наела орнитолог от Великобритания и провела над 100 часа наблюдения за всеки парк, за да разбере дали траектории на движението на птици минават над съоръженията им. Отговорът бил положителен за парка на Боа Вишта и той бил преместен. Към момента няма нито една намерена мъртва птица около турбините.
Успехите на Кабо Верде в сектора са впечатляващи - къде-къде по-развити държави не могат да се похвалят с такива. Но пък винаги има още какво да се желае. Ана Монтейро смята, че ползването на слънчева енергия трябва да се увеличи. „Хотелите трябва да бъдат задължавани да ползват възобновяеми източници за поне част от електричеството си. Слънчевата енергия е евтина за затопляне на вода и може да се ползва на всяко място”, казва тя.
Слънчев панел на покрива на хотел в Прая, столицата на Кабо Верде
Всъщност според Ана зелената енергия може да бъде ефективна почти навсякъде, защото „горивото” й е безплатно. А приказките за неизгодната цена са просто плод на нечии интереси. Ако в цената на конвенционалната енергия се включваше негативният й ефект върху здравето, повярвайте ми, тя щеше да е в пъти по-висока, допълва специалистката.
Въпреки че доводите й не могат да се приемат за безпристрастни, все повече хора по света се убеждават в предимствата на възобновяемите източници. Вече няма съмнение, че това е бъдещето, чуденето е кога ще започне да се случва по-масово. Климатичните аномалии ни показват, че сме закъснели, но поне можем да работим за забавяне и ограничаване на негативните процеси и един от начините за това е именно развитието на зелена енергетика.
Автор: Деница Райкова
Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти Beyond Your World на нидерландската организация Lokaalmondiaal.
