Хората често си мислят, че ако се вторачат в шумните глобални събития, ще разберат накъде върви светът. Тези събития обаче са шумни, понеже са изключение, а и нерядко са манипулирано представяни. Затова ако искаме да познаваме световните процеси, понякога трябва да гледаме в периферията. Ето, едва ли например сте чули нещо за африканска държава Кабо Верде в новините напоследък. Или когато и да било. За моя радост имах възможност да я посетя в началото на лятото и открих, че тя може да ме научи на много. Особено интересна е миграционната тенденция. Има повече кабовердианци, които живеят в чужбина, отколкото в самата страна. А в същото време Кабо Верде приема маси и маси от хора от Западна Африка, а и от целия Черен континент. Какво търсят и намират имигрантите в тази малка островна страна?
За едни мизерия, за други - спасение
Населението на Кабо Верде към момента е около 500 000 души. Извън граница живеят около 520 000 кабовердианци. Малко страни са изпитвали чак толкова интензивен процес на емиграция. По данни на Международната организация по миграция (МОМ) основните „приемници” са САЩ (51% от емигрантите), бившата колониална майка Португалия (между 15 и 22%), Германия, Франция и най-близката африканска съседка Сенегал. Голяма част от младите хора заминават да учат висше образование в чужбина. 77% не се връщат. Според данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 67,5% от всички кабовердиански емигранти са вишисти. Половината от тях са специалисти от здравния сектор – лекари, медицински сестри, фелдшери. Мнозина обаче не работят по специалността си, а са болногледачи, строители, работници в заводи.
Това едва ли може да изненада нас, българите, имайки предвид, че преживяваме същия процес. Кабо Верде е „преходила” от социализъм към демокрация с обичайните трудности и не е чудно, че някой взима по-голяма заплата като гледач на възрастни американци отколкото като лекар в родината си. Любопитно е друго. Страната се развива добре, даже много добре. През 2007 г. ООН я извади от категорията на най-слабо развитите страни и я сложи в категорията на развиващите се. Само една друга държава е имала такова постижение преди това (Ботсвана). Туристите се увеличават всяка година, привлечени от разнообразните красоти на Кабо Верде. От края на 90-те досега икономиката прогресивно расте. И така страната, която е масово изоставяна от жителите си, става изключително привлекателна за хора от другаде. Нетрадиционното е именно това, че африканци избират да емигрират в Африка вместо в някоя развита държава. Недостатъчното за едни се оказва мечтано от други.
Жива сила
Имигрантите идват основно от Западна Африка (Сенегал, Сиера Леоне, Гвинея, Либерия, Сао Томе и др.), бягайки от граждански войни, зарази и бедност. Трудно е да се каже какъв е точният им брой, тъй като голяма част са нелегални. Все пак данните на МОМ сочат, че от 1991 г. насам има непрестанно увеличаващ се имиграционен поток. Допринасят ли за местната икономика? Със сигурност. Тъй като Кабо Верде се развива добре, жителите й могат да си позволят да се откажат от нискоквалифицирания труд и той се поема от чужденците. Те работят в строителството, по хотелите като сервитьори и чистачи, като шивачи, продавачи по пазарите и общи работници.
Ако искаш най-бързо да намериш имигранти в Кабо Верде, отиваш на някой пазар. „Не, не ме снимайте”, извика ми на една сергия жена в традиционна сенегалска носия, към която се бях насочила, и скри лицето си с торбата с покупки. Чрез дрехите имигрантите лесно се разпознават в тълпата – много от тях носят традиционни за родината си одежди, може би за да запазят поне частица от дома.
На известния покрит пазар Сукапура например, където можеш да си купиш от рокля в цветовете на кабовердианското знаме през нафталин до чиния топла манджа, те са навсякъде. Много млади мюсюлманки с хиджаби шиеха на машини, а мъжете им продаваха вече готовите дрехи. Категорично отказваха на молбите ми да ги снимам и ме гледаха подозрително дори след като бях прибрала апарата. Други бяха дружелюбни, особено когато проявявах интерес към стоката им. Хора всякакви.
Крадци или достойни хора?
Отношението към имигрантите също е „всякакво”. В повечето случаи може да се каже, че са интегрирани в обществото. Според Жизел, студентка в местния университет, обаче те са досадни и не съвсем безопасни. „Издебват те, когато не гледаш и ти слагат нещо в джоба. После настояват да им го платиш. Продават злато, което са откраднали още в тяхната си страна. И постоянно ни питат къде в Кабо Верде има залежи на злато. И него искат да откраднат”, казва тя.
Журналистката Нилс Херберт обяснява ситуацията по-цялостно. Тя има седмично предаване в кабовердианската телевизия TCV, посветено на социални теми и с фокус върху дейността на различни неправителствени организации. „С развитието на Кабо Верде хората тук започнаха да се интересуват повече от социалния статус, дори не толкова от парите. Те искат да носят костюми, да имат престиж. Затова имигрантите са важни за икономиката. Но те не са само нискоквалифицирани, много от тях са с висше образование. Някои са по-образовани от кабовердианците”, разказва тя.
По думите й има работещи имигранти, които са добре интегрирани в обществото, има и такива, които стоят без работа и понякога създават проблеми. „Познавам човек от Гвинея, който тук основа НПО, помагаща на изоставени деца. В Кабо Верде имаме късмет с образованите имигранти. Другите трябва да ги мотивираме да учат”, допълва журналистката.
Властите в Кабо Верде не са безразлични към миграционните процеси. Всъщност има цяло Министерство на емиграцията. Отделно има няколко структури, които се занимават с интеграцията на имигрантите, например Съюзът за координация на имиграцията и подразделението на Западноафриканския институт. Оказа се, че и всяка имигрантска общност има собствена организация, която се грижи за проблемите й. Направих няколко опита да се свържа с някои от институциите за повече информация около дейността им. За съжаление отговор не получих.
Учителят от Сиера Леоне и водопроводчикът от Сенегал
Но пък проблемите на хората можеш да разбереш най-добре от самите тях. В това отношение имах късмет чрез запознанството си със Саиду Багура и Сюлейман – и двамата дългогодишни имигранти.
Саиду Багура е от Сиера Леоне. Преподавател е по английски в кабовердианския университет, запознах се с него чрез познатите ми студенти. Напуска родината си през юни 1999 г. в момент, когато гражданската война ескалира за пореден път. „През 1999 битката се пренесе във Фрийтаун (столицата на Сиера Леоне – бел.ред.) и всеки сиералеонец, който можеше да си го позволи, си купи самолетен билет за друга държава. Аз отидох в Гамбия и останах там 6 месеца, но не можах да си намеря работа. Затова реших да дойда в Кабо Верде с надеждата да ме вземат за учител”, разказва Саиду. Той обаче признава, че войната не е била единствената причина да напусне родината си – бил е сигурен, че ще има по-добър живот извън нея.
По всяка вероятност се е оказал прав. В Кабо Верде започва като учител в прогимназията, постепенно се издига и днес вече преподава в университета. „Като при всеки имигрант и при мен животът не беше розов през първата година. Сблъсках се с обичайните трудности – езикови и социални. Малко по малко ги преодолях и животът продължи нормалния си ход”, казва Саиду. По думите му кабовердианците са много гостоприемни и искат имигрантите да се чувстват добре в страната им. Има обаче и изключения.
Със сенегалеца Сюлейман ме срещна случайността. Просто на площада с Wi-Fi в столицата на Кабо Верде Прая имаше свободно място само на пейката до него. Сюлейман бе сред малкото местни, които знаеха нещо за България. Когато му казах откъде съм, ме попита дали страната ни ще участва на Световното по футбол (посещението ми беше преди началото му), защото си спомнял, че преди 20-ина години сме имали силен отбор. Точно от 20 години пък той самият живее в Кабо Верде.
„Дойдох малко след като завърших училище в Сенегал. Там имах няколко съученици кабовердианци и по тази линия”, обясни ми на перфектен английски той. По професия бил водопроводчик, но в новия си дом започнал да се занимава със занаяти – да майстори африкански маски и други сувенири за туристите. В последните години Сюлейман работи и като туристически гид. Каза ми още, че наскоро се е развел с жена си, която след това емигрирала в САЩ – поредна единица към статистиката на кабовердианците зад граница.
Липсва ли ти родината?, попитах и двамата.
„Да. Обичам Сиера Леоне и ще се върна някой ден. Не знам кога, но ще се върна”, каза Саиду.
„Не. Тук съм от 20 години, установил съм се, това е моят дом”, каза Сюлейман.
На този въпрос няма верен или грешен отговор. Но може да има разбиране. Мисля, че разбирам и двамата.
Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти Beyond Your World на нидерландската организация Lokaalmondiaal.
*Интересен факт – едни от най-многобройните имигранти в Кабо Верде са китайците. Те обаче не отиват там в търсене на по-добър живот като африканците, а с цел развиване на бизнес. Повечето държат магазини, подобни на нашите „За 1 лев”. Присъствието им е доста показателно за китайската инвазия, която се забелязва в Африка в последните години.
