Миналата седмица във Франция се случи нещо ужасно. Вероятно се сещате за какво иде реч. Миналата седмица и в Нигерия се случи нещо ужасно. Нещо чудовищно. Знаете ли?
Докато светът се фокусира върху терористичните атентати в Париж, в североизточния нигерийския град Бага и околностите му джихадистката групировка „Боко Харам“ изтри от лицето на Земята над 2000 души, предимно жени, деца и възрастни хора. Всъщност жертвите са толкова многобройни, че армията дори се е отказала да ги брои, след като минала 2000 души.
Един от оцелелите – мъж на име Янайе Грема, крил се дни наред в дупка между две къщи, разказва: „Хората бягаха към храсталаците наоколо, но онези с пистолетите ги преследваха и застрелваха, където сварят. Чувах само непрекъсната стрелба, експлозии, писъци и викове „Аллах е велик”. През нощта ги чувах как се смеят. На другия ден запалиха пазара и къщите. Реших, че е време да бягам. Изминах 5 км, по продължението на които навсякъде имаше мъртви тела”.
Според Амнести Интернешънъл това е най-смъртоносната атака на терористичната организация до момента. Около 30 000 души са успели да се спасят от нея с бягство. 7500 от тях потърсили убежище в Чад, другите са се присъединили към 1,5 млн. скитащи и разселени из Нигерия хора.
Светът бавно се събужда за шока от последните жестокости на „Боко Харам“, но непосредствено след случката отразяването беше почти нулево. Вярно е, че предаването на информация в Северна Нигерия е изключително трудно. Журналистите са нападани от „Боко Харам“, хората са изолирани и нямат достъп до интернет или други комуникации. За разлика от Европа, няма общност, която онлайн да споделя новини, снимки и видеа за случващото се. Това обаче не оправдава информационното пренебрежение. Сведения за клането имаше, но световните медии бяха обърнали поглед към Париж и ужасът в Нигерия остана в периферията.
Дори в самата Нигерия се говореше повече за Франция. Нигерийският президент Гудлък Джонсън изказа съболезнования на Франция, но не каза нищо за случилото се в Бага. А международната общност - извън формалното осъждане и ограничената помощ - изглежда сякаш няма голяма мотивация да се заеме по-сериозно с конфликта.
Какво и кои са „Боко Харам“?
Терористична джихадистка групировка. В превод името означава „Западното образование е грях”. Основана е през 2002 година. Състои се от радикални ислямисти, които воюват както срещу християните, така и срещу мюсюлмани, които според тях са „вероотстъпници”. Групировката е базирана в Нигерия, Камерун и Нигер. Целта й е създаването на „чиста” ислямска страна, управлявана по Шериата. Мотото на членовете на „Боко Харам“ е следното изречение от Корана: „Всеки, който не е движен от това, което ни разкрива Аллах, е грешник.” Лидерът Абубакар Шекау иска устаноявяването на халифат, който да ръководи той. Организацията напада, отвлича и убива християни и мюсюлмани, бомбардира църкви, атакува училища, разрушава полицейски участъци, ограбва банки. Официално жертвите им са над 15 000 души. Неофициално – вероятно много повече.
През 2009 година се е предполагало, че членовете на „Боко Харам“ са 4000 души. Днес те са над 8000 души. Припомняме, че 273 ученички бяха отвлечени от джихадистите през април миналата година. 40 избягаха, останалите все още са в неизвестност. Смята се, че са накарани да приемат исляма и омъжени насила за бойци на групировката, също така, че част от тях са прехврълени в Чад и Нигер. „Боко Харам“ изобщо имат слабост към момичетата, включително и за да ги карат да им вършат мръсната работа. Използват ги за детониране на бомби например. Миналата събота експлозиви бяха завързани за 10-годишно момиче, което се взриви в град Майдугури. 19 души загинаха.
Има кланета и кланета
„Аз съм Шарли, но съм също и Бага. Има кланета и кланета. Може и да живеем в 21 век, но африканските животи все още се смятат за по-маловажни от тези в развитите държави”, написа африканският журналист от Daily Maverick Саймън Алисън. По думите му "Боко Харам" вече изцяло контролират областта Борно. „Те не са просто терористи, те де факто изграждат държава. Още една причина светът да вземе да се заинтересува”, допълва той.
Критиките не са само към западните медии. Африканските също не обърнаха достатъчно внимание на кървавата баня. Нямаше лидери, които да осъдят атаката в официални изявления, нито приказки от типа „ние сме солидарни с Нигерия в борбата с тероризма”. „Възмущението и солидарността, които ние, африканците, показахме спрямо Париж, са символ на това как самите ние пренебрегваме трагедиите си и поставяме западните животи пред собствените ни”, казва още Алисън.
За военните сили задачата да защитят цивилните се оказва непосилна. Терористите са разположени на голяма територия на североизток и, въпреки че властите не обичат да го чуват, мощта им е по-голяма, отколкото тази на държавата.
Отговорът на нигерийското правителство спрямо „Боко Харам“ е хаотичен и неефективен. Войниците често казват, че не получават заплатите си и има много сведения за дезертиране и бунтове, които отслабват способността на армията да се противопостави на добре организиран и решителен враг.
Мълчанието на нигерийските политици
Мълчанието на нигерийските политици бе осезаемо. Президентът Гудлък Джонсън изказа съболезнования на близките на жертвите в Париж, но не спомена нищо за „Боко Харам“. Същото направиха и други фигури от кабинета, например финансовият министър Нгози Онойо-Ивеала.
Според анализатора Итън Зукерман президентът е „разбираемо предпазлив да обсъжда „Боко Харам“, защото така напомня на избирателите, че конфликтът се разгоря по време на неговото управление и правителството му не успява да се справи”. Изборите в Нигерия ще се проведат на 14 февруари. Държавният глава бе укорен също, че през уикенда е празнувал сватбата на дъщеря си Ине въпреки кървавите събития.
Един от най-ярките критици беше Игнатий Кайгама, католически архиепископ на Джос, Централна Нигерия – област, която бе обект на множество атаки. Той обаче критикува и Запада. Заяви пред BBC, че Нигерия не може да се справи сама с опасността, която представлява „Боко Харам“.
„Случи се монументална трагедия. Цялата страна тъжи … но сме безпомощни. Ако можехме да спрем „Боко Харам“, щяхме да сме го направили. Но те продължават да нападат, убиват и завладяват територии безнаказано”. Кайгама призова международната общност да покаже за Нигерия същия дух, който показа и в Париж.
Какво прави Западът, за да помогне?
Нищо. САЩ обявиха 7 млн. долара награда за залавянето на Абубакар Шекау. Няколко други западни държави предоставиха известна техническа и финансова помощ на нигерийските власти. Да ви звучи достатъчно ангажирано? И на мен не.
