В Либия се води гражданска война. Днес, сега, в момента. Смъртта на Кадафи съвсем не „оправи” страната, каквито бяха надеждите на протестиращите по време на Арабската пролет. Напротив – тя отвърза ръцете на няколко племена, борещи се за надмощие. Там политическата нестабилност се измерва не в икономически показатели, а в тела на хора. Институциите пък са поляризирани заради различни регионални, племенни и идеологически интереси.
В Либия има десетки племена. Те са основна единица в либийското общество и бяха важен фактор за управлението на Кадафи, който разчиташе на някои от тях за защита. От години управлението на страната се крепи повече на племенни, отколкото на политически съюзи. Макар либийците да са изцяло мюсюлмани и предимно араби, между тях има няколко разграничения. Те включват етническите различия между берберите от планините Нафуза, туарегите в югозападния пустинен регион Фезан и племенната общност тубу в източната част на пустинята Сахара. Сред арабите, които иначе са преобладаващата част от либийското население, също има племенни различия, както и многобройни диалекти на говорещите арабски език. Всичко това очаквано е предпоставка за раздори, които обаче се използват в контекста на битка на национално равнище.
В момента в Либия воюват основно два лагера. От едната страната са източните племена – националисти, федералисти, революционери от времето на Арабската пролет. Предвождани са от генерала в оставка Халиф Хафтар. Сред тях са отрядите от град Зинтан, които са втората най-голяма военна част в Либия и защитават уж по-светски ориентираната партия Съюз на националните сили. От другата страна са ислямистите от „Либийска зора” и партньорите им – бойците от град Мисрата, най-многолюдната войска в страната, която е подкрепяна и от „Мюсюлмански братя”. Всяка от враждуващите групи си има свое правителство, свой министър-председател и своя армия, за които твърдят, че са легитимни.
Конфликтът
Безредиците в Либия започнаха още през 2011 г. след свалянето на режима на Кадафи. До преди няколко месеца боевете бяха предимно в Триполи – ислямистите от Мисрата срещу добре тренираните отряди от Зинтан, но през лятото те се пренесоха в Бенгази и други региони. Преди време частите от Мисрата и други радикални елементи бомбардираха международното летище в столицата, унищожавайки 90% от самолетите на земята по това време.
Битката в Бенгази е ясна – екстремистки групировки се опитват са въведат своя незаконен и нелиберален ред. В Северозападна Либия обаче нещата са по-сложни, почти като сериал, ако героите в него си имаха калашници. Бърза историческа справка - племенното разделение в този регион е довело и до жестоката гражданска война в Либия през 1936 г. между племена като Уарфаля (които се бият срещу тези от Мисрата) и Ел Машаша (биещи се срещу тези от Зинтан). Днес ситуацията се повтаря. Контрастно е положението в Източна Либия, където населението е етнически по-хомогенно, политически обединено и подкрепя силите на генерал Хафтар.
Важно е да се има предвид международният фактор или кой на кого „удря по едно рамо”. Либийските националисти са подпомагани от ОАЕ и Египет, докато ислямистите получават помощ от Турция, Катар и Судан. С други думи битката за Триполи е битка за мюсюлманско регионално влияние.
Сраженията са люти, а ислямистите добиват немалък контрол над властта в Либия. В същото време в Триполи се увеличават несигурността и отвличанията – любим метод на радикалните групировки. Отвличат се както политически фигури (като бившия премиер Зидан), така и обикновени хора, които не са съгласни с крайната идеология. Има и много нападения над медии, критикуващи екстремистките методи.
Всяка от воюващите страни твърди, че действа от името на целия народ, но самите те не са много стабилни заради вътрешни разногласия. Националистите имат прекалено голямо самочувствие, което понякога им играе лоша шега. В редиците на ислямистите пък има такива, които са по-демократични и такива, които искат да спечелят властта чрез насилие, съответно възникват спорове за начините на действие.
Новият генерал
Халиф Хафтар е генерал в оставка, който ръководи Либийската национална армия. Неговите военни части извършиха няколко атаки над либийския парламент. Те се сражават срещу ислямистите, като твърдят, че го правят с цел да „върнат достойнството на Либия”. Хафтар се зарече, че ще „изтрие от лицето на земята” противниците си. През май негови подчинени въоръжени лица нахлуха в парламента и го обявиха за разпуснат. Безпомощното правителство обвини Хафтар в опит за държавен преврат, обаче не можа да стори нищо, за да спре или арестува генерала.
Никой не знае точния брой на войниците, командвани от Хафтар, но се предполага, че са хиляди, че са много добре тренирани и се обучават в Източна Европа. Притежават изключително модерни оръжия, по всяка вероятност „дарени” от някой от международните помагачи на генерала.
Ще бъде ли Хафтар новият харизматичен лидер, обкичил се с короната на обединител на нацията? Трудно е да се повярва при положение, че иска да изтреби до крак противниците си, макар да са представители на голяма част от въпросната нация. Мнозина възприемат Хафтар като спасител, но той е по-скоро пример за един опасен начин на мислене в Северна Африка. Някои силни генерали смятат, че могат да потъпкват демократичните закони, за да "възстановят", както твърдят, сигурността и стабилността. Но да говорим за демократизация при извършване на убийства и щурмуване на парламенти, би било странно.
Бъдещето
Преди време международни анализатори направиха страшна прогноза за Либия – че ще се превърне в следващия Афганистан. За съжаление тя изглежда вероятна. Би могла да се избегне при примирие, конструктивен диалог, създаване на работещи институции – думи, които звучат наивно на фона на ежедневни жестокости. И все пак доkато не ги видим изразени в дела, Либия ще продължава да кърви.
По анализи и материали на Al Arabia, Al Jazeera, Deutsche Welle, The Washington Institute
