На ръба на оазис, почти погълнат от дюните, където все още минават редки кервани, се намира пустинен пейзаж, прорязан от дупки. Солниците на Калала, близо до Билма в североизточен Нигер, някога са били важна спирка за търговците с керваните от камили.
Още: Бягство от Сирия: Русия прехвърля все повече военна техника в Либия (ВИДЕО)
Още: Няколко деца загинаха при блъсканица на панаир в Нигерия (ВИДЕО)
Копаенето на сол, което се е предавало от поколение на поколение, е било процъфтяващ бизнес, свързан с толкова ценната стока, че се е купувала и продавала в цяла Сахара и отвъд нея, предава БГНЕС.
Днес в този изолиран пустинен район, измъчван от конфликтите между въоръжени банди и контрабандисти, копачите се борят за оцеляване.
Още: Судан е отрязал Путин - Русия няма да има военноморска база на Червено море
Още: Най-малко 20 загинали при потъването на лодка с мигранти край Тунис
Снимка: Getty images
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозно заболяване кара хората да треперят неконтролируемо в Уганда (ВИДЕО)
Още: Френската военна помощ пристигна на остров Майот, където загинаха поне хиляда души
В продължение на векове стотици ями са били изкопавани на ръка, а след това пълнени с вода, за да се отмие солта от скалата.
Застанали в черно-охровите ями, Ибрахим Тагаджи и негов колега се борят с лост, за да съберат наградата - метод на добив, който по същество остава непроменен във времето.
Приключваше един изключително горещ ден, в който температурите на сянка достигаха 45°С, пише АФП.
Още: Десетки цивилни бяха убити при нападения в Нигер
Още: Русия е в капан: Бяга от Сирия към две страни в Африка, но и там режимите може да рухнат
Боси в плуващия в кристали солен разтвор двамата мъже изкопават солени парчета и ги разбиват на зърна, които след това изгребват с помощта на издълбана тиква.
След това изсипват солта в калъпи, направени от финикови палми, и оформят плочи, които са готови за продажба.
Това е изключително тежък труд, който се възнаграждава с доходи, вариращи в зависимост от купувачите, които минават през града.
"Когато дойде някой с пари, печелиш много", казва Тагаджи. "В противен случай е много работа, а парите са малко."
Но местната икономика предлага малко алтернативи и според местните власти около половината от населението на Билма все още работи в ямите.
"Веднага щом напуснеш училище, идваш да работиш тук", казва Омар Косо, ветеран от бранша.
"Всяко семейство си има собствен басейн за сол. Вземаш жена си, децата си, идваш и работиш".
Светът се промени
Керваните с камили все още спират в Билма, където по-голямата част от жителите живеят в традиционни къщи със стени от сол и глина, добити от близките кариери.
Традиционният авторитет тук е лице, наречено "май", което определя кой да получи площ за копаене и определя продажната цена.
Bilma, a primary town along Kawar, a line of 10 oases in Central Sahara desert, northern Niger. Kawar architecture and societies are centred around a thriving salt trade. The combination of trade governance and resourceful production speak richly of Kawar and its connected towns. pic.twitter.com/AruWNO1F5P
— Sir David Adjaye (@dadjaye) January 21, 2023
Киари Абари Чегу произхожда от дълга линия вождове, всеки от които е предал на наследника си длъжността и нейните атрибути: ритуален меч и боен барабан от пергаментова кожа.
Има и бяло знаме, покрито със сури - същото, което дядо му държи на стара черно-бяла снимка от началото на 20-те години на миналия век, закачена на стената в семейния дом.
В качеството си на май Абари Чегу популяризира предимствата на местната сол.
"Морската сол трябва да се йодира, за да се избегнат дефицити", казва той. "Нашата сол е 90% йодирана, така че можем да я консумираме директно, без да рискуваме да се разболеем."
За съжаление на Билма обаче светът навън се е променил.
"В миналото идваха керваните - даза, хауса, туарег", казва той, изброявайки някои от етническите групи в региона. "Сега не е както преди."
Търговците туареги например постепенно се отказват от номадския си начин на живот, за да се заселят, обработвайки плодородните подножия на близките планини Еър на север.
"Така можеш да изкараш повече пари, отколкото да се измъчваш, пътувайки 10 дни до Билма и после 10 дни обратно", признава Абари Чегу.
Според него е по-разумно да се купи плоча сол за 2000 CFA франка (3,25 USD) в Агадез, регионалната столица на 550 км, отколкото да се пътува до Билма, за да се пазари за нея на една трета от цената.
Черен пазар
Пътуването в пустинята е колкото опасно, толкова и трудно.
Оазисът Кавар граничи с Чад и Либия - държава, опустошавана от гражданска война от 2011 г. насам, и трафикантите и други престъпници се възползват от пропускливите граници на региона.
Това означава, че хората пътуват в региона въоръжени и, където е възможно, в конвои с военен ескорт, за да се предпазят от нападения.
"Бандитите спират камионите ни, взимат ни телефоните и парите и след това ни пускат да минем", казва шофьор на име Ахмед, който се кани да тръгне с чували сол.
Производителят на сол Омар Косо каза, че клиентите му са търговци, които се пазарят, преминаващи търговци или трафиканти.
"Нямаме добри клиенти", казва той.
Всичко това означава, че за хората в този беден регион е трудно да се откажат от офертите.
Европейският съюз наистина плати за няколко камиона, в опит да отвори вратите на общините, произвеждащи сол.
Но автопаркът стана жертва на горещината, пресечените пътища и разправиите между членовете на местния кооператив.
Ръководителят на кооператива Абари Чегу казва, че мечтае за "добре сплотен" кооператив, който да може да купува превозни средства и да има къде да съхранява продукцията, за да подпомогне цените.
А дотогава ще чака преминаващите между дюните самотни кервани.
