Яли ли сте някога костенурско месо? В малката африканска държава Кабо Верде, която имах възможност да посетя, това е истински деликатес. Може би си мислите, че ще е интересно да се опита. Ще мислите ли по същия начин, ако ви кажа, че става дума за месо от един от най-красивите и редки видове морски костенурки, който е защитен от закона?
Плажовете на три от кабовердианските острови – Боа Вишта, Сал и Майо, са третият най-голям хабитат в света на главестата костенурка или, както още е известна у нас, костенурка карета. Тя е от семейството на морските костенурки и е уникална по рода си. Достига дължина до 100 см, а тежина – до 200 кг. Храни се с ракообразни, миди и водорасли и може да снесе до 150 яйца наведнъж. (Между другото, карети са забелязвани и на нашето Черноморие, край Приморско и Шабла, по време на техни миграции.)
Всяка година от юни до ноември женските излизат на бреговете на Кабо Верде, за да снесат яйцата си. След 56 до 70 дни малките се излюпват и тръгват да завладяват океана. 20 години по-късно женските се връщат в родното си място, за да снесат своите яйца. Мъжките пък почти никога не излизат отново на сушата.
В последните години обаче популацията на този красив морски вид е ужасно намаляла и е почти пред изчезване. Причините са две. Първата е, че кабовердианците по традиция консумират костенурско месо. Убиват излезлите на сушата майки, ядат и самите яйца. Мнозина стоят по цяла нощ по плажовете със специално оборудване за лов и дебнат. Това, че костенурките са защитени от закона, изобщо не ги притеснява. „Най-обичам да заспя на плажа, а по изгрев да си хвана някоя костенурка за закуска”, ми каза например Жозе, един от туристическите ни гидове в Кабо Верде. И отвърна с неразбиране на отвратения ми поглед.
Костенурките биват убивани по изключително жесток начин. Обръщат ги по гръб, после им отрязват крайниците, а части от месото им се режат, докато са още живи. Останките се хвърлят просто някъде по плажа, където гният.
Втората причина за намаляващия брой на тези животни е бурното развитие на туризма в Кабо Верде. Страната е изключително красива и в последните години става все по-популярна като дестинация за отдих. Но с това идват строежите на хотели по плажната ивица, разрастването на курорти, замърсяването, повишеното влияние на човешката ръка като цяло. Многото хора и многото светлина (от хотели и заведения край брега, новопостявяни улични лампи и т.н) пречат на костенурките, които предпочитат тъмни, спокойни плажове. На остров Сал например все повече намаляват подходящите за гнездене места. През 2010 г. там са гнездили 30% от кабовердианските костенурки карета, а сега, четири години по-късно – само 2%. Освен това когато малките костенурчета се излюпят, те инстинктивно тръгват по посока на светлината вместо към океана, което е опасно за тях.
Тези неща ми разказа Джаки Козенс – основателка на неправителствената организация SOS Tartarugas („SOS Костенурки”). Заедно с колегата си Хуан Бланко Джаки създава НПО-то през 2008 г. и оттогава не е спирала активно да работи за опазването на тези животни.
„Когато за първи път дойдох на Сал, се отвратих от десетките трупове на костенурки, гниещи на плажа. Реших, че искам да направя нещо по въпроса, макар че нямах опит – по професия съм режисьор. Отначало решихме да наберем доброволци, с които да обикляме нощем плажовете и да спираме ловците. После намерихме финансиране и основахме организацията. Имахме подкрепа от властите, които искат да защитят костенурките като рядък вид, но нямат ресурсите да го направят. Интересното беше, че съпротивата срещу нас дойде от някои европейци, живеещи тук – те смятат, че яденето на костенурки е част от местния колорит и не бива да се забранява”, разказва Джаки.
Все пак успехът на „SOS Костенурки” е голям и тя е успяла да намали убийствата на някои места с около 70%. Проблемът обаче продължава да бъде сериозен. Във водите и по плажовете на Кабо Верде са останали едва между 3000 и 4000 карети. (Другите два по-големи хабитата на този вид са бреговете на американския щат Флорида и на Оман на Арабския полуостров).
Властите в Кабо Верде са доста съпричастни към каузата. Ловът на костенурки е забранен със закон. Наредено е войници да патрулират по повечето плажовете и да предотвратяват убийства. За съжаление обаче няма достатъчно човешки и финансов ресурс това да се случва всяка вечер и да е по-мащабно. Прилагането на законите е като цяло слабо. Извършва се мониторинг на гнезденето, но по различен начин на всеки отделен остров – няма обща национална програма и стратегия за това.
„На Сал успяхме да направим така, че на всички плажове има патрули нощем. На другите острови е по-трудно, но всеки от тях си има програма, дори популацията на костенурки да е малка”, каза Джаки.
В нейната НПО работят много доброволци. 76% от тях са млади кабовердианци – хора, които осъзнават важността на костенурките карета за местната (а и световната) екосистема. Всъщност костенурката е един от символите на Кабо Верде. Тя е на опаката страна на местните монети и може да се види като част от популярното стрийт изкуство.
Това не пречи на възрастните кабовердианци да продължават да я ползват за храна, както са правили цял живот. Затова и оцеляването на това животно е проявление на сблъсъка между традиция и модерни (в случая еко) тенденции.
Организацията не получава държавно финансиране. Издържа се от дарения, както и от субсидия от Американската служба по риболов и дива растителност, която има отделна програма за морските костенурки. Въпреки това всяка допълнителна помощ е добре дошла. Такава човек може да окаже, като осинови костенурка карета. Дарявате 50 долара на „SOS Костенурки”, които отиват за дейността й. В замяна на ваше име се „нарича” една костенурка и служителите ви пращат мейли за нейното състояние и снимки, когато я засекат на плажа (на костенурките се слагат специални маркери, чрез които се следят). Важно е за защитата на тези животни да се работи колкото се може по-активно – проучванията показват, че иначе до осем години те може да изчезнат напълно.
Подобна дейност никак не е лесна. Защо се захвана с нея, питам Джаки. „Не можех да понеса гледката на разлагащите се останки на тези красиви костенурки и захвърлените им настрана черупки, все едно са нищо. Освен това се ядосвах, когато много хора ми казваха да си гледам работата и да не се меся в традициите. Това животно има право на защита. Беше въпрос на съвест”, отговаря ми тя.
Автор: Деница Райкова
Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти Beyond Your World на нидерландската организация Lokaalmondiaal.
