През изминалите 2 години проблемните реколти в Африка доведоха до ужасяващ по своите размери недостиг на храна. 7 държави обявиха бедствено положение, а Етиопия е изправена пред най-лошата суша от 50 години насам. В същото време южна Африка преживява един от най-сухите си сезони от над 35 години.
Кризата с храната обаче не е предизвикана само от природни фактори. Много африкански и европейски страни стимулираха фермерите да отглеждат една-единствена култура - царевица, която не издържа на суша и на високи температури.
Очаква се кризата да достигне своя пик в следващите 2 месеца, но досега правителствата по света са събрали едва половината от нужните средства за справяне със ситуацията, пише Гардиън.
Хората в Малави са едни от най-засегнатите.
През ноември 5,7 млн. души в Малави са се нуждаели от храна. През декември цифрата достигна 6,2 млн. До януари се очаква броят на гладуващите в страната да бъде 6,5 млн. души.
Страната извади лош късмет - миналата година я връхлетяха големи наводнения, а тази - безпрецедентна суша. Сега в Малави започват дъждовете, които ще затруднят допълнително транспортирането и разпределението на храна.
3 истории от Малави обрисуват ужасяващатото лице на глада в Африка.
Елвас Мунтали, хуманитарен работник от Малави
Работя в села в южната част на Малави. Шокирана съм от това, което виждам. Когато посещавам хората, те ми казват, че нямат семена за посев и нямат храна. Но не можем да помогнем на всички. Миналата седмица бях в къщата на жена с 4 деца, чийто съпруг е починал. Не беше яла цял ден. Тя е болна от ХИВ и няма сила, но ходеше на полето да работи, за да изхранва децата си.
Хората тук не се хранят здравословно. Трудно си набавят месо и мазнини. Излиза много скъпо да се храниш добре. А и климатът се променя - днес засаждаме царевицата в края на декември или дори в началото на януари, а преди го правехме през ноември.
Както повечето хора в Малави, и аз знам какво е глад. Семейството ми зависеше от обработването на земята. През гладните сезони имахме много малко храна. Сега аз издържам брат ми, който е ученик, защото родителите ми нямат пари.
Алуфуфаси Ялу живее в Нкунди, Малави
В нашето домакинство сме 5 души. Аз имам само едно дете на 4 години, но сестра ми има 2 деца. Други хора в селото получават хуманитарна помощ, но аз трябва да се моля, защото пропуснах изготвянето на списъците. Тогавя бях заспала. Спя много, защото имам ХИВ. Лекарствата ме правят много слаба и гладна.
Детето ми също е много слабо. Днес пихме малко вода, но не знам какво ще ядем. Някой може да ни даде сладък картоф. По дърветата има манго, но някой трябва да се качи, за да ги откъсне, а аз не мога.
Казаха ми, че не могат да ме включат в програма за изхранване преди март, но не знам дали дотогава ще съм жива. Понякога някой съсед ми дава каша. Децата зависят от училищна програма за изхранване.
Лусия Вело е фермерка в Алуфаси, Малави
Аз съм глава на домакинство от 9 души. Загубих съпруга си преди 10 години и имам 8 деца, за които да се грижа, включително 4 сирачета и децата на най-голямата ми сестра. Зависими сме от земеделието, но тази година беше неуспешна.
През ноември ми дадоха 50 кг сорго, достатъчни за 2 седмици и половина, а с нея трябваше да изкараме цял месец. Хранехме се само по веднъж на ден. Миналия месец бях толкова гладна, че ядохме водни лилии. Вървях 6 часа до границата с Мозамбик, за да ги намеря. Много са горчиви. Децата, които не ядат, не могат да ходят на училище. Мислех да сложа сол в гореща вода, но не искат да я пият.
Какво е да си гладен? Зрението ти се замъглява, сърцето ти бие учестено, боли те стомахът, боли те главата. Объркан си и това те поглъща. Когато дойде хранителната помощ, това беше невероятно облекчение. Без нея щяхме да умрем.
