Двудневното безумно насилие в столицата на Централноафриканската република (ЦАР), Банги, при което според „Амнести интернешънъл” милициите са убили 1000 души, засили страховете, че страната потъва в религиозна война с мащаб, сравним с този на геноцида в Руанда през 1994 година.
Кръвопролитията – които се случиха след месеци на зверства от страна на бойците, предимно мюсюлмани, от движението „Селека”, което превзе властта през март – накараха Франция да изпрати 1600 войници с мандат от ООН, за да защитят цивилните граждани.
Религиозните лидери биха тревога за безчинствата на „Селека”, след като по-рано тази година бойците опожаряваха църкви, плячкосваха и убиваха по време на движението си на юг към столицата. Насилието принуди близо 700 хиляди души да напуснат домовете си.
Много хора в страната твърдят, че кръвопролитията не се коренят в религиозните различия, тъй като нацията се състои от мюсюлмани и християни, които дълго време са живели в мир. Те обвиняват политическите битки за контрол върху ресурсите в една от африканските страни с най-слабо управление, разделена от етническите различия и чуждестранната намеса.
„Извършихме тези атаки, защото бяхме завладени от чужденци от Чад и Судан”, казва член на милиция, основана за самозащита срещу бойците на „Селека”. Той казва, че целта на групата е чисто политическа – тя ще се бори, докато лидерът на „Селека” – Майкъл Джотодия, който бе обявен за временен президент, не напусне властта. „Повтаряме си, че страната не може да бъде държана за заложник от чужденци”, казва той.
Политически конфликт
Богата на диаманти, дървен материал, злато, уран и дори петрол, ЦАР преживя пет преврата и множество бунтове от обявяването на независимост от Франция през 1960 година, тъй като различни групи се бореха за контрол върху държавните ресурси.
Този факт, както и напрежението от конфликтите от съседните ДР Конго, Судан и Чад, сринаха върховенството на закона, оставяйки само призрака на една държава със зле дисциплинирана армия, корумпирана администрация и царящо беззаконие.
Джотодия и други лидери на „Селека” започнаха бунта си, за да спечелят за северното население на страната достъп до природните богатства – особено до петрола, който добива в северната част на страната „Чайна нешънъл петролеум корпорейшън”.
Джотодия казва, че северното племе Гула – мюсюлманско население, което се прехранва от животновъдство и което бе пренебрегвано както от френското колониално управление, така и от правителствата след обявяването на независимост, е предадено от бившия президент Франсис Бозизе, който потърси помощта му за преврата през 2003 година, но след като получи властта, се заобиколи с хора от племето си Гбая.
С подкрепата на калените в битки бойци от Чад и Судан, много от които също принадлежат към племето Гула, „Селека” се насочи на юг, като през март надмогна не само слабо оборудваните сили на Бозизе, но също и южноафриканските миротворци.
След като пристигнаха в Банги, тъй като не говорят нито френски, нито местния език санго, бойците на „Селека” потърсиха помощта на говорещите арабски мюсюлмани и останаха с тях, често складирайки в техните домове плячкосаните вещи.
Немюсюлманите сметнаха това за съучастничество, казва архиепископът на Банги Диедон Нзапалайнга. „За местните хора, които не са мюсюлмани, сега да си мюсюлманин е равнозначно да си от „Селека” и обратното”, казва Нзапалайнга, който в продължение на месеци е работил в сътрудничество с мюсюлмански проповедници в опит да успокоят увеличаващото се религиозно напрежение. „Още отдавна излязохме и обявихме, че този конфликт не е религиозен, а политически”, подчертава той.
Ройтерс
