Наредени в полукръг, няколко жени барабанят по музикални инструменти, подобни на тарамбуки. Всички следват ритъма съсредоточени. Една от жените започва да пее, но песента звучи по-скоро като нареждане. Постепенно ритъмът забързва все повече и повече и песента спира. Отстрани барабаненето се усеща болезнено силно. Завързала шал около ханша си, една от участничките започва да танцува. Бързите и резки движения на бедрата й са в синхрон с ударите по инструментите на останалите жени. След няколко минути ритъмът постепенно утихва и движенията на танцьорката стават все по-плавни...
Танцьорка от групата Tradição di Terra изпълнява част от танца батуко.
Описаният музикален и танцов обичай се нарича батуко. Неговата родина е Сантяго – един от 10-те острова на Кабо Верде (страната е по-известна от старите български атласи като острови Зелени нос). Разположената в Северния Атлантически океан на запад от Африка държава е бивша португалска колония и това е една от причините местната култура да се отличава с очарователната комбинация от африкански корени и европейски дух.
Африканско изкуство из улиците на Прая
Световните музикални и културни течения влияят силно на развитието на Кабо Верде. Още повече, че представителите на по-младото поколение са силно повлияни от съвременната американска и европейска култура и това се забелязва във всичко – от стила на обличане до музикалните тенденции и предпочитания. В същото време обаче креолците са не просто изключително горди със своите собствени културни традиции, а и голяма част от тях са силно ангажирани с тяхното развитие и популяризиране. Изпълнението на местния танцов и музикален обичай батуко, смятан за най-стария музикален жанр в Кабо Верде, е пример за това как една традиция може да се превърне в белег на съвременното културно развитие.
Афрохаус танцьори по време на фестивала Kebra Kabana Urban Battle в столицата Прая.
Думата батуко произлиза от западноафриканското „батук“ или португалското batuque, което буквално означава „барабаня“. За създаването на ритъма се използва само един инструмент – чабета, който е направен от кожа и пластмаса. Част от необходимия реквизит са още шал, който танцьорките завързват като колан около ханша си, и плисирана пола.
На остров Сантяго има много групи, които практикуват батуко, участват във фестивали и танцуват редовно пред публика – понякога в ресторанти и барове, а понякога спонтанно по улиците, където събират любопитни тълпи от местни и туристи. Tradição di Terra или в превод „Традицията на земята“ е една от батуко групите в столицата Прая. Фика, която ръководи групата и е нейн хореограф, разказва, че жените са започнали да се събират и да тренират заедно преди 11 години. Всички те обаче не могат да си спомнят кога за първи път са танцували батуко. Още от много малки техните майки и баби са ги учили да пеят и танцуват. А батуко е неотменна част от всеки празник. Сватби, рождени дни, кръщенета и дори приготвянето на традиционното ястие качупа може да бъде повод за батуко.
На въпроса кога всъщност е възникнало батуко, Фика отговаря с усмивка, че то винаги е съществувало и от векове се е предавало от майка на дъщеря. За историята и значението на батуко същестуват различни теории. Смята се, че по време на робовладелството батуко е възникнало като символичен опит на жените да се противопоставят на надмощието на робовладелците. Друго обяснение е, че това е начин за жените да оплачат своята мъка по заминалите извън граница роднини и да обърнат гръб на тъгата и разделите в живота си. Различните теории обаче не си противоречат, а напротив – най-вероятно причината за възникването на този обичай не е само една и през годините танцуващите добавят нови и нови послания към него.
За жените от Tradição di Terra батуко не е просто традиция, това е техният начин да забравят за проблемите, единодушни са в групата. Всички те имат различни професии – сред тях има рибарка, продавачка, домакиня. „Тя е най-богата от нас“, казва една от танцьорките, сочейки Фика, и всички се смеят. Най-важното обаче е, че имат обща мечта – да покажат пред света уменията си, да се отличат и да извоюват славата си като едно цяло, като общност. „Мечтаем да танцуваме и да станем известни в Европа, САЩ и в цяла Африка“, разказва ръководителката на групата. Началото на този дълъг път вече е поставено – Tradição di Terra не пропуска родните фестивали в Кабо Верде. Освен на островите Майо и Сантяго, вече са танцували и в чужбина – в Дакар и Нигерия.
Батуко обаче не е просто танц, той е и песен, която разказва за живота в Кабо Верде и трудностите, пред които се изправят всеки ден хората – емиграцията, любовта към най-близките, които са емигрирали, бедността и неволите в семейния бит. Повече от половината от жителите на Кабо Верде живеят извън страната[1]. Земеделските проблеми през вековете, причинени от сушата, както и финансовата нестабилност карат голяма част от жителите да емигрират, за да намерят прехрана за семействата си в чужбина.
Жена, която продава на големия пазар за дрехи, плодове и храна Sukupira в Прая - един от начините за изкарване прехрана в столицата.
Освен по фестивали Tradição di Terra редовно събира публика в ресторанти и клубове. Танцьорките споделят, че едно от най-добрите места, където може да се гледа батуко в Прая, е заведението “5-al da Musica”. За тях танците са удоволствие, но се радват, че чрез представленията си могат да спечелят допълнително пари. Западноевропейските туристи имат голям интерес към участията им и много от посетителите често искат да се научат да танцуват като тях. Това обаче е трудна задача, защото танцът сякаш е в кръвта на кабовердийките.
Едно от любимите места на туристите в Прая, където може да се гледа батуко наживо.
Наред с морна и Сезария Евора, батуко се е превърнал в един от културните символи на Кабо Верде. Днес там танцът е придобил популярност дори и сред мъжете. Предизвикателството пред батуко в контекста на глобализацията е голямо. Навярно в търсене на своята идентичност – европейска или африканска, мнозина креолци не осъзнават, че тяхната най-голяма сила е именно в съчетанието между разнородните частици в една обща културна амалгама. А кое, ако не съчетанието от музика и танц, може да покаже по-добре лицето на една нация?
Автор: Илияна Генова
Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти Beyond Your World на нидерландската организация Lokaalmondiaal.
[1] Според последното официално преброяване през 2013 г. населението на страната е 512, 674, а само в САЩ има 500 000 кабовердийци. Голяма част от населението живее в Португалия (150 000), Ангола (150 000), Сао Томе и Принсипи (25 000) и др. Източник: http://worldpopulationreview.com/countries/cape-verde-population/
