След визитата на украинския президент Володимир Зеленски у нас май трябва да му кажем "Извинявайте, господин президент". Даже два пъти. Първия - заради собствения ни държавен глава, който се държа като шушумига, като някакъв случайник по пътя на президентите, уви. Мигайки на парцали от неудобство заради отявлените си проруски позиции, които ще-не ще трябва да отстоява, той накара немалко българи да се чувстват неудобно по време на срещата си с колега.
Зеленски и Радев показаха нагледно какво означава политически контраст и той, за съжаление, не е в наша полза.
Украинският държавен глава аргументирано и убедително поясни какво точно прави като президент и главнокомандващ, за да опази страната си и да осигури на народа си нормален живот. Нашият Радев - точно обратното, с нищо не показа да е трогнат от съдбата на украинския народ, но не само това - изглеждаше, че не разбира простата и човешка логика, която стоеше зад думите на Зеленски. Радев не разбра, че да подкрепяме Украйна, защото тя се защитава за собственото си съществуване, народ и бъдеще, е единственият възможен ход.
В крайна сметка българският държавен глава си остана на досегашната позиция - че конфликтът няма военно решение и даването на повече оръжие няма да е полезно.
Просто е изумително как един военен като Радев може да бъде толкова недалновиден! Зеленски, който съвсем не е военен по образование и професионален път, му показа по разбираем начин какво може да се случи с България, ако Украйна падне - Путин просто ще ни прегази и никакви "спестени" към момента бойни ресурси няма да ни помогнат. И че Украйна в момента поема целия удар, с което всъщност пази и нас, и Европа. Затова да я подкрепим е изцяло в интерес на националната ни сигурност.
Разбира се, много е възможно Радев да е наясно с това, но да се прави на ударен заради руските си покровители. Ако е така - можем да го разберем, защото те не прощават. Но ако изразява някакви свои лични позиции, имаме всички основания да се безпокоим, че на практика нямаме държавен глава.
Politico: Зеленски разби българския президент Румен Радев
Второто извинение към Зеленски трябва да бъде заради недоразумението с Беновска. Нейното поведение вероятно някой ден ще влезе в учебниците, но не по журналистика, а по психиатрия. Как иначе може да се квалифицира натрапчиво-нахалното включване "от място" и задаването на някакви лишени от елементарен смисъл въпроси? Като например да питаш президент на държава във война дали би снимал филм за това. Човекът толкова се възмути, че просто тръгна да си ходи.
Но не е виновна Беновска, а тези, които я допускат и акредитират за всякакви открити събития. Журналистическата гилдия трябва веднъж завинаги да приеме решение, с което от право на достъп до пресконференции се лишават лица, погазващи правилата, които трябва да се спазват от всички. Беновска не просто ги погазва, тя пречи на всички останали колеги, които заради нея не успяват да си зададат въпросите. Най-добре ще е да си я вземе я Кошлуков, я Недялков и да ѝ дадат някакъв ефир, в който да се пъчи и да се кокори, белким миряса.
Та и заради нея - извинявайте, президент Зеленски. Това е, което имаме като журналистика, за съжаление.
Но трябва да признаем, че може би за пръв път от доста време страната ни има и нещо, с което да се похвали. Доста по-единно от друг път нашите политици взеха решения в полза на Украйна - и за НАТО, и за всякакъв вид подкрепа. Похвала заслужава най-вече премиерът Денков, както и председателят на парламента Росен Желязков - поканихме Зеленски, реализирахме твърде сложна логистика, осигурихме перфектна безопасност, създадохме и условия визитата да бъде подобаващо отразена. В добавка към това направихме и някои съвсем прагматични стъпки. Похвала заслужават и хората, преглътнали огромния компромис и направили сегашното мнозинство, защото без него, при пореден служебен кабинет на Радев, Зеленски нямаше как да дойде.
Не мина, разбира се, без комичен елемент. ДПС и ГЕРБ, като двама ергени на мегдана, се надхващаха кой от тях по-по-най-пръв е дал идеята за декларация в подкрепа на Украйна. Ако в политиката има аналози на читалищната самодейност, тези две партии са точно такова нещо.
Но все пак доста стърчат над нивото на БСП и "Възраждане", за които Украйна си е напълно заслужено нападната от Путин.
Да се надяваме, че ще имаме по-малко поводи за неудобство при срещата на върха, която Зеленски обяви, че подготвя и на която сме поканени. Можем само да се надяваме, че Радев в този ден ще има друг сериозен ангажимент и ще иде някой друг вместо него. Който и да е - все ще е по-добър вариант.
Автор: Стефан Стефанов
