Ако правителството не разреши на заведенията да отворят на 1 февруари, ще има "италиански модел", заплаши шефът на на една от браншовите организации Ричард Алибегов.
В случая под "италиански модел" се разбира неподчинението на част от заведенията в Италия, които отвориха въпреки санкциите още на 15 януари.
Подобна заплаха вероятно би могла да се реализира и заведенията наистина да отворят. Но ако Алибегов помисли малко повече, вероятно ще види и обществената нагласа по казуса. А тя е свързана с резултатите от мерките - заразените намаляват, оздравелите стават повече.
Сред по-голямата част от хората все още цари страх от заразяване. С просто око е видно, че при разхлабване на мерките болниците се препълват. Вече никой не намира нарушаването на мерките за забавна проява на свободната воля. Напротив, след като доста млади хора си отидоха от коварната болест, едва ли заведенията ще се напълнят автоматично, щом бъдат отворени.
Браншът удивлява и с несъгласието си с предложението на властите, което е ресторантите да отворят на 18 февруари, а нощните заведения - на 1 март. Не е ясно защо според Алибегов това е напълно неприемливо, след като февруари така или иначе е "най-слабият месец в годината" - по собствените му думи. Алибегов се пазари и за един час повече - обектите да работят до 23:30 часа вместо наложеното от правителството приключване в 22:30.
Дали парите, които заведенията ще изкарат за тези 18 дни, ще могат да компенсират вредите?
Като говорим за пари, правителството би било доста облекчено, ако заведенията нарушат мерките. Държавата по най-бързия начин ще спре плащанията 60/40, с които компенсира заведенията. И няма да е изненада, ако наистина го направи. Тогава те, освен че няма повече да получават държавни пари, ще платят и санкции за нарушаване на мерките. А и ще си стоят полупразни заради страха у хората.
Но такива дълбоки мисли няма в средите на асоциацията. Има само ултиматум, който всеки би могъл да тълкува според своето виждане за нещата. Най-интересно би било да го коментират медиците от първа линия, които загубиха колеги, семейства, здравето си, съня и спокойствието си в тази битка. Ето го и същественото от ултиматума: "Също така всички обещани помощи за служителите за ноември и декември да бъдат изплатени до 31.01, както и да бъдат изплатени помощите за бизнеса до края на месеца, 20% от оборота".
Разбира се, този бизнес пострада особено силно от пандемията. Но далеч не е само той. Милиони хора по целия свят загубиха работата си, а собствениците на различни бизнеси са принудени да търсят други пътища за развитие и за оцеляване.
В качеството си на председател на Българската асоциация на заведенията Алибегов обяви, че от 28 000 заведения в страната има 30 случая за цялата пандемия и още 30 неразкрити, каквото и да означава последното. Това може би е вярно, но никой в никоя държава не би могъл да изчисли какъв процент от заразените са хванали вируса по кръчмите. Факт е, че откакто са затворени, заразата намалява.
Може сметките на кръчмарите да показват различно. В случая обаче кръчмарят е друг. Нарича се COVID-19. Доста е силен все още и изобщо не знаем какво влиза в неговите сметки - нови щамове, нови видове увреждания, нови предизвикателства пред медицината. И крайната сметка я прави той.
Да припомним и колко жертви даде Италия. 2,4 млн. се заразиха - досега. 83 000 се простиха с живота си - досега. Затова нека малко повече да мислим, преди да говорим за италиански модел.
Автор: Евелина Гечева
