Да се върнем на скованите от изолация месеци - март и април.
Когато българското правителство влезе в извънредно положение, копирайки чуждия опит, не разбра основното - че идеята на карантината не е да унищожи вируса, както месеци по-късно е ясно, че въобще нямa да стане, а да даде време на здравните институции да се подготвят по-добре. Респиратори, адаптиране на отделения, персонал, легла и прочие.
Световният опит в повечето случаи включваше или построяване на отделна болница за броени седмици, която да приема специално болни от коронавирус, или преместването на определени отделения, за да се обособи вече готова сграда специално за болните с коронавирус. Съдейки от опита с магистрала "Хемус", построяването на каквото и да било за няколко седмици не е препоръчително - второто обаче отдавна трябваше да се случи. Причините за обособяване на отделна болница са ясни и смислени: да не се смесват различни болни, за да не се стига до това заради болен от коронавирус да се отказва помощ на друг, тъй като сградата е под карантина, за да не се страхуват самите пациенти с други заболявания да посещават отделенията и да се отказват да търсят помощ, когато всъщност се нуждаят от нея. Само генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски преди време коментира, че не било възможно, защото нямало как болните от коронавирус да бъдат карани на едно място - а ако има по едно такова специализирано място във всяка област, защо не?
Това у нас въобще не стана, а есенният сезон вече не е толкова далеч. През март се отвори една зейнала и зловеща "Арена Армеец", където бяха наредени на военен принцип десетки легла, върху които ако легнеш ще умреш много по-бързо от депресия, отколкото от коронавирус - нейното отваряне имаше много повече публично дисциплинираща роля, за да държи хората по домовете си, отколкото да влезе в реална употреба. Наблюдавайки какво става в последните седмици обаче изглежда така, сякаш властта изповядва една скромна тайна - просто се надява, че цялото безумие ще свърши криво-ляво и няма да се наложи да прави нещо особено, освен дежурните тестове. Онази среща на Борисов с Меркел, в която нашият човек е пуснал маската под носа, а Меркел го кара да я вдигне, е красноречива илюстрация на отношението към заболяването. Разбира се, ако заразата приключи, както прогнозират онези вирусолози, които смятат, че коронавирусът ще трае още малко и ще изчезне точно както предишния - добре. Но за това все още няма никаква гаранция. Не забравяйте и че Мангъров беше предположил, че коронавирусът няма да го има още през юни, а това се оказа твърде далеч от истината.
И когато няма гаранция за нищо, работата на властта е да се подсигури в онзи летен прозорец, който има на разположение. Оказа се че коронавирусът не е онова страшно заболяване, поне в страна с ранна смъртност като нашата; това обаче не значи, че не съществува и че адаптирането на болница специално за заразени с COVID-19 не беше наложително. Сега само да не стане така, че в един момент леглата да свършат, а до този момент да си имал половин година да се подготвиш - и да имаш навсякъде ситуации като в Добрич. А май ще стане. Както се казва в един файл - BaceNanka.
Автор: Райко Байчев
