За нашия свят вече няма надежда

Чухте ли гласовете им? Видяхте ли почервенелите им лица? А стичащата се слюнка от устите им, а стоманените им очи, парализираните крайници? Поглед наляво - трупове, отворени клепачи, изсъхнал плач. Поглед вдясно - гнусни, противни изражения на световни лидери, които нищо не знаят, нищо не подозират, не са виновни, а по ръцете им - смърт.

Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край

Още: Борисов и фабриката на девети

Коментар на редактора

Повече от 100 души загинаха в следствие на атаката с нервнопаралитичния газ зарин, а над 400 пострадаха при химическото нападение в сирийския град Хан Шейхун. Издъхнаха нищо неподозиращи деца, други се отровиха в съня си, а трети все още агонизират в страшни мъки под зверството на човечеството, което иначе е класифицирало зарина като оръжие за масово поразяване съгласно резолюция 687 на ООН. Нещо повече - неговото производство и складиране е забранено с Конвенцията за химическите оръжия от 1993 г.

Русия обвинява бунтовниците, за да защити правителствените сили, Европа търси отговорност от Башар Асад, ООН, както обикновено, само декларативно осъжда деянието, държавни ръководители хвърлят по някоя-друга лицемерна въздишка ... Край! И падението на човека продължава на съседния фронт. А деградацията подтиква обществата ни да реагират с фалшиви емоции пред унищожението, което ни е чуждо и натоварващо също толкова, колкото и щастието и радостта на някой друг.

Още: Пиши "Украйна" и да бягаме

Още: Депутатите да ги тестват за мозък – първо обаче избирателите

За нашия свят вече няма надежда, уважаеми читатели, тъй като той продължава да се гради върху разрухата, човешката безпомощност и алчността. Свят, който отрича цивилизоваността и се възхищава на смъртта. Свят, в който да си жертва, е най-лесният път към избавлението ...

Поклон пред невинните! И дано в другия свят някой прости на тия, които не знаят какво вършат!