"Системата ни убива!" и "Системата е блокирала!", извикаха майките на деца с увреждания и така поставиха начало на есента на тяхното недоволство. Кредитът на доверие, който те дадоха на държавата, за реформи в социалната сфера, изтече сред експертни групи, отсъстваща воля и обещания за още пари в сектор, в който нещастието и мъката на хората е повод за политически заигравки и популизъм, опакован в съсирек.
На малко повече от 200 километра от площад Народно събрание, в центъра на Скопие, привържениците на системния популизъм празнуваха неособено високата избирателна активност на един референдум, обявен иначе от света за исторически. Зоран Заев попита народа си дали иска евроатлантически ценности, но получи отрезвяващ шамар тъкмо заради факта, че системата в Македония е блокирала от див национализъм и чувство за принадлежност към нещо, което никога не е било.
Общото между кризата, с която се борят майките и тази в Бившата югославска Република Македония, е, че политическите елити в София и Скопие са неспособни да чуват нюансите в душите на хората. Напротив, поглеждайки отвисоко на трупани с десетилетия проблеми, управлението лесно взема мерки - в единия случай се хвърлят пари, в другия - имагинерни ценности. Обаче в София не искат милиони, потъващи в дупка от алчност и егоизъм, в Скопие пък не са готови да приемат фундаменти, които рушат фалшиво самочувствие и сипват сол в кървави рани.
И така, уважаеми читатели, попадаме в системи от ярост и популизъм. Гневни са майките от популистки обещания, а от другата страна - щастливи са популистите, че яростта на национализма стовари юмрук върху скопския въпрос с името и бъдещето на Македония. И знаете ли кой печели от това? Точно така! Никой! Поради простата причина, че в системата са всички - от елитите до плебеите. И когато тя гние, те дишат отровните ѝ изпарения.
Автор: Румен Скрински
