В дните след Рождество Христово (Коледа) кухненските страсти като че ли се поукротяват. Само привидно. И наоколо е затишие пред новогодишна буря. Подаръците вече са раздадени, постите са свършили, темата е свинско и винско, а Стефановден е генерална репетиция преди 'официалния празник' 31 декември.
Коментар на редактора
Като цяло, държавата е запразнила от средата на този месец, а поредицата от именни дни в началото на всяка година удължава състоянието на безметежност и еуфорично-подпийнала празничност. Така де, българите обичаме да се веселим и правим както от нищо ракия, така от всяка липса на повод - трапеза.
За времето след Коледа е характерно, че сармите вече са дефицит и пиратките - също. Отрупаните маси във Facebooк постепенно отслабват, свинските погребения пооредяват, а настроението измества празничния си център към нови приготовления. Не че чашите стоят празни, но трезвеността е тук, колкото да не объркаш съставките за руската салата. Всички знаят, че има някакви работни дни, както е ясно и колко се работи по тях. Ясно е и че въпросът "къде ще си на Нова година?" предизвиква често неоправдано безкойство, тъй като маси има за всички от сърце - я у приятел на брата на гаджето, я в някоя ракаджийница, превърната набързо в механа.
Междувременно телевизорът прави равносметка на събития, за които нямаме особено трайни спомени. А като влезеш в интернет, между досадните коледни музикални картички се прокрадва някоя-друга новинарска хроника, която я прочетеш, я не с онази физиономия тип "това наистина ли се е случило тая година бе?!" И скролваш надолу. И пак някой вари сарми. Въобще едно-такова време. Сънено. Пияно. Никакво.
Но какво пък? Да има повече усмивки и да сме щастливи! В крайна сметка празниците са за това - да забравиш за малко, че наоколо е скапано. И да благодариш. И да дариш, каквото имаш в сърцето.
Автор: Румен Скрински
