Вчера Народното събрание отказа да разисква дали да бъде приета декларация, с която се осъжда геноцида на Османската империя над българите. Предложението беше на партия "Атака".
Коментар на редактора:
Историческите реалности са едно нещо, а съвременните такива - съвсем друго. Особено когато става въпрос за не особено близки исторически периоди, при които резонансът на тълкуванията е значително по-голям.
Като българка не приемам термини от рода на "османско присъствие". Не само защото имаме достатъчно свиделества, но и защото генетичната ни памет ни кара да сме уверени с душата си, че турското робство е било брутално, оценката на българския народ за този период е относително еднозначна.
Да, в продължение на 5 века българите са били третирани като долна рая. Да, имало е в определен период от време политика от страна на Високата порта за насилствена смяна на вярата, така нареченото "потурчване". Да, животът на един българин в Османската империя не е струвал пукната пара. Клали са ни, убивали са ни, измъчвали са ни. Били сме роби на народ, признат със своята жестокост и порочност. И не, не сме си живеели спокойно, в мир, хармония и културна и религиозна свобода, както определени кръгове се опитват напоследък да ни убедят.
Но да искаш да използваш международно приетия термин "геноцид", който включва доказване и признаване, е чист популизъм. Не защото историческата ни съдба не може да се побере в границите, очертани от смисъла на този термин. А защото да настояваш турското робство да бъде обявено за геноцид днес, в тази политическа и международна обстановка, с тези правила на международното право, с тези съществуващи амплитуди в тълкуванията, е чиста глупост и нелепица.
Геноцид се доказва изключително трудно. И се признава още по-трудно. И двете могат да станат само с подходящата международна подкрепа и лоби. Неща, с които България не разполага.
Нито Волен може да докаже пред международен съд "геноцид", ако изобщо има представа как се доказва това, нито Турция ще признае някога такова нещо.
Единственият резултат би бил проблеми във вътрешноетническото ни положение и сериозни турбуленции в международните ни контакти и в частност - двустранните отношения с Турция. Или иначе казано - единствено и само ще го отнесем.
Светът не е запознат с българската история и съдбата ни под турско робство. А и геополитическата тежест на Турция е много по-голяма от тази на България. Така че това упражнение е обречено.
Популизмът е единствения останал здрав и работещ двигател на някои политически сили. Би следвало обаче да има граници. Недопустимо е една от най-големите национални трагедии на България да е маша в ръцете на хора, чиято основна цел е политическият капитал.
Разумът е този, който единствен може да ни изведе от блатото, в което плуваме сега. Достойнството, паметта и уважението безспорно са силата, без която един народ не може да оцелее. Но разумът винаги трябва да е последна инстанция.
Автор: Десислава Любомирова
