Хибридната война, или най-общо казано информационните сражения, в които истината постепенно потъва в тресавище от опорни точки, е в разгара си. Ето кои са 10-те най-важни нейни жертви в последните години.
1. Протестът
Най-общо идеята, че хиляда души могат да се съберат на едно място с политически искания - свърши се с нея. В последните години се изгради една автоматична подозрителност, която се превърна в параноя - какви са тия, платени ли са, кой ги праща там, кой стои за тях. Още от 2013-та нататък стана ясно, че за всеки протест може да се изфабрикува контрапротест, а благодарение на тъпата идея за няколкото гледни точки, единият може да се противопостави на другия. Сайтове като Пич, Кич и пр. създадоха пропагандата за "протестърите", която първоначално (при самото избухване на протестите срещу Орешарски) изглеждаше комична, но в последствие се превърна в добре представена публично гледна точка. Вината идеята за протест да е дискредитирана обаче не е само на медиите, а и на хора, за които наистина стана ясно, че политическите им възгледи са твърде добре монетаризирани през определени фондации: немалко хора почувстваха естетическа невъзможност да стоят и делят един площад с подобни персонажи.
2. Фокусът към вътрешните работи
Имаше времена, в които всеки вестник или сайт се правеше със съвсем логичното предположение, че вътрешните български работи са предмет на по-голям интерес отколкото геополитически въпроси. Хибридната война обаче напълно измести фокуса от тукашното: в момента е достатъчно една статия да съдържа "Русия" или "САЩ" в заглавието, за да възпламени в много по-голяма степен общественото мнение - на практика интересът към Путин и Тръмп е по-голям от този към който и да било български политик. Идеята, че България е самостоятелна страна, която може да отстоява собственото си бъдеще, е вече немислима: основното вълнение за страната е към коя геополитическа гравитация трябва да се принадлежи и пред кой господар триумфално да коленичи.
3. Доверието в ЕС
Привилегията да сме част от Европейския съюз общо взето отдавна не е разбирана като привилегия. От благодетел и престижен клуб ЕС се превърна в място за "толерасти", където върлуват "извратени европейски ценности". Те, по каноните на хибридната война, някак си заплашват и искат да поразят гордия хетеросексуален патриархат, който е фундамент на родината. Най-кратката алегория за ЕС е следната: това е Кончита Вурст, която превила гръб, пренаписва български учебник. А оттам:
4. Джендъри
Джендърът - това е някакъв трансексуален човек, който е мнозинство в ЕС. В цял ЕС по принцип няма хетеросексуални хора въобще, самият ЕС е спрял да се възпроизвежда, абсолютно никой не се жени и не отглежда деца. Из центърът на Берлин се разхождат милиони транссексуални, които искат да направят така, че и в центъра на София да се разхождат милиони трансексуални, а после и в центъра на Две могили. Трансексуален не се раждаш, а ставаш - Европа те превръща в джендър, (първо те прави хипстър, после вече е лесно) за да не създаваш поколения и да погубиш собствената си родина. В цялата тази ситуация някак от това да не станеш джендър те пази Путин - тоя човек е покровител на собствената ти хетеросексуалност, защото европейците са се изпедерастили, а руснаците са останали истински мъжкари. Европа е друго: това са джендъри, които подкрепят бежанци, за да ги превърнат в джендъри, които подкрепят бежанци.
5. Собственото мислене
Преди години да мислиш от време на време все пак изглеждаше като възможна ситуация. Автономията на мнението обаче остана в историята. По силите на комформизма, чието мъртво течение стана съвсем мощно с Facebook, свободата на словото замръзна в няколко опорни точки - големите идейни блокове, чиято тектоника засмуква всяко различно мнение към себе си и уголемява непрекъснато мащаба си.
6. Нормалните апатични хора
Едно време комшията ти прекарваше следобеда унесен пред телевизора с вял премрежен поглед и бутилка с намаляващ концентрат. В момента тоя човек пише като откачен по форумите и всеки божи ден този от долния етаж обяснява, че България трябва да излезе от НАТО, на което комшията от горния отвръща, че Русия е истинската заплаха за България. Тези двамата бяха прекрасни хора и добри приятели само преди няколко години: хибридната война обаче ги превърна в политически фанатици и сега е невъзможно да общуваш с тях за нещо друго.
7. Разнообразието във Facebook
...спря да съществува. Някъде от лятото на 2013-та насам социалната мрежа е узурпирана от политика, а всичко останало е аут от играта.
8. Фактите
Общественото мнение в момента се диктува от сайтове-брадви, правени от двама души в една стая, всеки от които бълва по 20 статии на ден, без да се подпише под нито една. Само там може да прочетеш, че Путин си е сложил мартеница за първи март и че доходите на България ще се удвоят, ако излезе от ЕС. По силата на предишните седем точки цялата тази работа всъщност функционира и то доста добре. Истината отдавна няма никакво значение: фактите бяха елиминирани и вместо тях се възцари емоционално въздействаща дезинформация, която разчита на простички стимули.
9. Езикът
В подобна ситуация боравенето с езика и фините му възможности бе напълно ликвидирана. Езикът е пречка, трябва да се отстрани като нежелан дефект: хибридната война работи на принципа на най-големия общ знаменател, което значи, че определени езикови запаси и тактики трябва да се елиминират, за да не затруднят не дотам схватливата масова публика. "Зачисляването" ти като войник в хибридната война започва тъкмо с изоставянето на езика; излишен баласт, от който трябва да се отървеш възможно най-бързо.
10. Да преценяваш според случая
Ако случайно например мислиш, че в случая със Скрипал Европа изглежда напълно жалка с гоненето на руски дипломати, но в същото време смяташ, че европейската принадлежност на България е много по-добър вариант от евразийската, въпреки че няма нужда тя да се доказва чрез гонене на руски дипломати: що за човек си тогава? Абсолютно непригоден към големи опорки, неориентиран, неподходящ, ненадежден. На теб нито може да се разчита, а пък системата на таргетирани връзки във Facebook въобще не знае що за типаж си - как да те спечели която и да е страна? Стягай се и избирай - на война като на война.
Автор: Райко Байчев
