Датата 9 септември е била и ще остане като разделителна линия за българите. Едни я празнуват и възхваляват, други я наричат най-черната в историята ни.
Първите припомнят за отрязаните партизански глави, разнасяни по мегданите, което едва ли не предизвикало революция. Другите обаче не спират да изваждат данни за жертвите на Народния съд, за избитата от комунистите интелигенция, за отнетите имоти и за 45-годишния тормоз. Те звучат по-правдиво, защото ако партизанското движение, което все пак е било нелегално, незаконно и наистина преследвано от закона, е продължило само няколко години, то децата и внуците на "народните врагове" са прекарали в наказание цели десетилетия.
Това кой колко жертви е взел можеше да бъде отдавна обърната страница, ако едновремешната БКП, още преди преименуването си в БСП, беше направила официално публично извинение към българския народ - както за зверствата покрай деветосептемврийския преврат и Народния съд, така и за превръщането на България в съветски сателит без суверенно и независимо управление.
Подобно нещо обаче не се случи. Затова раздорът продължава. И двете страни се позовават на пролята кръв. Само дето жертвите на комунизма със сигурност са много повече от убитите партизани.
Всеки, който повечко е поживял в България, добре знае за какво става дума. Въпросните 45 години не са някаква метафора или литературна фигура. Те са реално преживяна драма от безброй български семейства, чиито дядовци, бащи и синове са измъчвани, преследвани, лишавани от препитание и разселвани из страната, далеч от родните си домове, от близки и приятели. Да не забравяме и лагерите на смъртта, колкото и да им се иска на апологетите на комунизма това да се заличи от народната памет.
Днес е малко трудно да си представим как е възможно това да се случи - българи да подлагат българи на такива зверства. Но, например, да ти спрат детето да учи гимназия, защото отказваш да влезеш в ТКЗС-то с всичката си земя и добитък, е било съвсем в реда на нещата. Преживял го е не един българин.
След чудото с насилственото коопериране идва следващото чудо - кариерен растеж по партийна линия, дал възможност на автентичната селяндурщина да се настани по всички върхове на държавното управление. И да направи от България, страна с приказна природа, индустриална държава. Да затрие за десетилетия и туризма, и земеделието.
А какво да кажем за активните борци, чиито деца и внуци и до днес са на всеки километър - кой в европейските структури, кой цял живот по посолства, кой - назначен милионер с гарантиран бизнес...
Църквата също беше изкривена до крайност - владиците бяха хора на политическата полиция, вярващите бяха преследвани, ритуалите - забранени.
Всичко това е грях на комунистите, но не само техен, а и на безкрайно търпеливия български народ. Защото повечето принадлежащи към соцлагера народи имаха поне някаква минимална опозиция, имаха някаква малка възможност за частна инициатива. А у нас - еднопартийна система 45 години с едно бутафорно сателитно БЗНС. И пълен отказ от това да мислиш с главата си, да изкарваш пари с уменията си и да се стремиш към конкуренция. Напълно вярно е, че комунизмът отучи хората и от мислене, и от истински труд - работиш, не работиш - заплатата ти е гарантирана. И така десетилетия наред.
Някои ще кажат - пътища се построиха, язовири, предприятия, работа имаше за всички...Тази носталгия би била правдива, ако не беше пропагандна. Всяка европейска страна се е развила в следвоенния период, всяка си е строила и пътища, и язовири. А у нас - и безброй партийни домове.
Днес достойна реплика на това безумие са огромните стадиони в почти ненаселени места, само че те са правени с цел едни хора да вземат едни пари, а социалистическите монументи - с цел да възвеличаят партията с главно П.
Слава Богу, полъхна някакъв друг вятър и лично Благовест Сендов, царство му небесно, от трибуната на Народното събрание призова да отпадне член 1 от тогавашната Конституция, регламентиращ ръководната роля на партията. Същата онази ръководна роля, която мачкаше интелигенцията и инакомислещите чрез пипалата на Държавна сигурност.
Подобни неща може и да не интересуват най-младите, но за тях трябва да се говори. Да не забравяме, че точно през управлението на ГЕРБ отпадна идеята в училище да се изучава комунистическият период с цялата му тоталитарна същност. Защо? Защото наистина са на всеки километър, знаем кои: Половината учебници по история вече били редактирани по темата "комунизъм"
Поради всичките тези причини 9 септември не може да е празник, колкото и да надуват фанфарите онези, дето ги е родило червеното знаме. Той е тъжна дата, на която трябва да сведем глави и да се запитаме дали сме истински наследници на онези достойни българи, градили уважавана и силна държава и платили с живота си за това.
Автор: Стефан Стефанов
