28 от общо 31 проверени марки вафли съдържат палмово масло. Тоест, само десетина процента от този "хранителен" продукт са без палмовата мазнина. А пък тя е основна съставка в 5 от видовете вафли, които се предлагат на българския пазар. 29 от 31 изследвани марки съдържат "млечни" съставки - сухо мляко, млечен протеин или фракции от него. На всичкото отгоре никъде не били упоменати набутаните във вафлите Е-та. Описани са като технологични добавки, но по-познатите и отбягвани от потребителите Е-идентификатори липсват.
Обработената палмова мазнина е всъщност канцерогенна съставка. Така наречените хидрогенирани мазнини са забранени или ограничени в производствата в много държави. И навсякъде в цивилизования свят на опаковката трябва да пише всичко, което продуктът съдържа.
У нас това е тема, оставаща винаги встрани от главното. А кое е главното? Кой да управлява, разбира се. Започне ли да управлява пък, приоритет е да се задържи. А какво точно яде българският потребител никой досега не поставя като приоритет. С изключение на Мая Манолова, която имаше една-две шумни акции за двойния стандарт при храните и дотам. Дали у нас вносните храни наистина са различни по качество като за втора ръка европейци, трудно ще научим. Пък и този вопъл за "лошите" вносни храни доста намирисва на лобизъм за "идеалното" родно производство.
Ако не е Асоциация "Активни потребители", едва ли някога щяхме да научим това за вафлите. Както и още много неща, отнасящи се до продуктите, с които пълним хладилника и тъпчем децата си. Асоциацията прави много и в доста направления върши работата на държавата, но правилно ли е да е така?
За жалост, това е само един малък щрих от тревожната картина, защото хранителните стоки у нас просто не се контролират. БАБХ е институция, която алармира само при непосредствена опасност, както се случва с различни съставки, внесени у нас и съдържащи опасен компонент. А безопасност на храните би следвало да е по-широко понятие. Всичко, което е потенциално вредно за здравето, е опасно.
Но дори да се разшири в пъти обхватът на дейност на БАБХ, пак ще е трудно да се контролират производителите. С цел да постигнат по-ниска себестойност, те ползват нискокачествени и евтини съставки, без значение какво произвеждат. Това е единият проблем. Другият е споменатият с етикетите - пише нещо, но дали е вярно? Колко инспектори трябва да проверяват пазара, за да сме сигурни, че купуваме продукт, съдържащ именно написаното на етикета? И колко лаборатории трябва денонощно да обработват проби, за да знаем какво ядем?
Българските производители, разбира се, не могат да бъдат поставяни под общ знаменател. И проблемът далеч не е само в тях, а и в липсата на действен контрол. А той би бил по-действен, ако санкциите са сериозни. Съдейки по това колко болести сме си натрупали основно поради хранене с боклуци, нито контролът е контрол, нито санкциите - санкции.
Често диетолози и лекари-гастроентеролози излизат с пространни интервюта какво е полезно и какво не, като най-често на прицел са именно пакетираните храни. Малцина са родителите, които просто ги забраняват на децата си. Че не са полезни, е повече от ясно, а и здравословното хранене е друга тема. Когато говорим за спазване на стандарти, на закони и разпоредби, нещата опират както до държавна намеса, така и до обществена реакция.
Какво би станало, ако потребителят обяви бойкот на въпросните 28 марки вафли? Но първо трябва да ги знае кои са, а не да научава по трудния начин - само ако настъпи проблем.
По една или друга причина обикновено не се научават такива неща като кой точно производител какви точно боклуци пробутва. Странно, защо ли? От време на време само се научава, че едикой си инспектор бил хванат с 1000 лева подкуп. Страхотни удари по корупцията в бранша, няма що. Ако само това е намесата на държавата, жална ни майка.
С преминаването на БАБХ от структурата на земеделското министерство към пряко подчинение на правителството - нещо, което се очаква да стане до средата на годината, нещата може и да се променят. Тогава вече няма да е толкова дълга веригата, по която се осъществява контролът и има някаква малка надежда за по-активна институционална намеса. И дано това да не е поредният безпочвен оптимизъм по адрес на новото управление.
Ако опаковките можеха да говорят какво има вътре в тях, щяхме да сме наясно с конспирациите. Защото съдържанието на повечето храни си е истинска конспирация, от чието разнищване държавата е тотално абдикирала.
Автор: Евелина Гечева