Макар в България темата да не се превърна в супер сензация, тази седмица изслушването на основателя на Facebook Марк Зукърбърг пред комисии на Сената и Камарата на представителите на Конгреса беше едно от двете главни световни събития – наред с ескалацията на кризата в Сирия. Двете изслушвания продължиха по 5 часа и бяха покрити един куп аспекти от това що е то Facebook.
Още: Радев иска да сме с Тръмп, но ние си знаем: Тогава ни чака новият СССР
Още: В България век по-рано: Украйна и руският империализъм - пак война и пак съвест
Този дебат, в който формата въпроси – отговори беше по американски интензивен и изтощаващ, напомни категорично тъмната страна на социалната мрежа. Защото, накратко казано, хората не са готови за Facebook. Вие бихте ли били готови да вдигнете цялата планета на раменете си, като един съвременен Атлас? Със сигурност не. Тогава защо смятаме, че сме готови да понесем със своя мозък, един брой, емоцията и най-вече простотията на всички други мозъци, обитаващи Facebook – т.е. колективното? Защо знаем, че не можем да вдигнем на рамене Земята, но не знаем, че не може в нашия мозък да влязат милиарди други мозъци и да го понесем?
Безплатен обяд няма, но каква е цената – това се поизясни от 10-часовия маратон със "Зук", както на галено наричат основателя на социалната мрежа. В следващите редове ще обърна внимание на конкретни фактори, които формират цената. Звучи малко икономически, но като дойде ред да се плаща, е много просто – този, който търси плащане, иска повече, а този, който дава, иска по-малко.
Какво иска Facebook от нас – иска възможно най-много лични данни, защото това е суровината, с която работи. Facebook се издържа от реклама, а за да има повече реклама, трябва да има повече рекламодатели. За да има повече рекламодатели, трябва да има повече потребители. Доволни потребители, да уточним. А по-лесно се задоволяват потребители с по-малко претенции – хубаво е значи такива потребители да са повече на брой, още по-хубаво е специално да си ги отглеждаме, а най-хубаво е даже да не разбират, че ги отглеждат като бройлери.
Още: Веднага край на свободията на Костадинов и подчинените му
Още: Тежки времена идват за родните тръмписти. И за психиатрите също
Само че потребителите не са безкрайно число. И какво да се прави, когато тези във Facebook не стигат – хващат се другите, извън Facebook. Да бе, има и такива хора. Но и Зукърбърг не успя да отрече, че Facebook не събира важни данни и на потребители, които нямат профил в социалната мрежа. Зукърбърг каза, че това се правело заради "въпроси от сигурността" - все едно е в някой тъп екшън, с кафяв сценарий, АНС, ФБР и ЦРУ да говорят за национална сигурност?! А най-нахално от всичко се оказа, че потребители, които не искат техни данни да се съхраняват от Facebook, след като даже нямат профил там, могат да ги премахнат, но ... трябва да си направят профил във Facebook!
#Zuckerberg faces tough questioning over data collection of people who do NOT have a Facebook account pic.twitter.com/HJEWTLg1Hv
Още: Тръмп засили САЩ по пътя на упадъка
Още: Летище "Васил Левски" - добре, а улица "Московска" кога ще преименуваме?
— Mashable News (@MashableNews) April 11, 2018
По-зрелите читатели със сигурност ще направят позната аналогия от уж вече далечното, но явно много близко оставащо минало. Една държава, една партия ...
Още: Вейповете и везните на забраната: Няколко мита
Още: Не иска да е част от мафиотското управление: Атаката срещу Петков няма да спре дотук
А всъщност какво знае Facebook за нас? Неща, за които не си даваме сметка. Например – снимка с лицето ни, която наш приятел е качил във Facebook, защото просто ни е приятел. Или номера на телефона ни, защото наш приятел го добавил в контакт листата си, за да може по-лесно да ни търси. Или далеч по-страшно – че посещавате определени сайтове, които просто имат връзка с Facebook чрез тракерите на социалната мрежа, което позволява на Facebook да разбира какво гледате в тези сайтове, да ви съставя профил, да го "продава" на рекламодатели, а те да ви "облъчават" с рекламите си и да печелят, като плащат на Facebook, защото печелят. Да не говорим, че Facebook купува такива данни от трети сайтове – за това какво правят потребителите, когато влязат в тях, така че машината за пари вечно да се върти.
Мнозина казват, че Facebook е сделка – потребителите трябва да дадат, за да получат и те са отговорни да видят какво трябва да дадат, за да получат. А какво става с тези, които не искат да дават и получават? Вземат им, въпреки че не искат? Защото действа мотото на тарикатите - "няма не искам, няма недей ..."
Facebook е сделка, в която има много губещи, които не осъзнават какво губят. Facebook е инструмент, който използваме, без да се замислим за много от последствията. И това ще продължи – защото когато става въпрос за пари, винаги продължава.
Автор: Ивайло Ачев
