Тези дни ще ви говорят много за смисъла на свободата, ще я героизират, ще я сравняват, изопачават, нагласят според предизборната кампания, която водят.
Слушайте ги и си мислете за това, че всички ние сме свободни да живеем в ограничения. Свободни сме да се движим по правила и да поставяме рамки на действията си. Свободни сме до границата на закона, до личното пространство на другия, до собствената си съвест и усещане. Без да съществува правният ред, който регулира свободата в обществените отношения, не можем да живеем свободно.
Всички модерни държави много добре си дават сметка за ролята на свободата на индивида и нацията. Тя минава през общите правила, общите ценности и рамки, които оформят рамката на човешкото съществуване. Днес България е модерна държава в смисъла на споменатото дотук. Тя е и свободна държава в същия този смисъл. Днес свободата няма нужда от пушка и нож, трябват ѝ правила и закони. Днес свободата няма нужда от опълчение и черешово топче, необходими са й граждани и професионалисти.
Загиналите за свободата са пример за това как да я мислим днес, как да се борим за нея, как да я пазим, как да я поставяме като лично и обществено благо, а не като дар, който може да се пилее на вятъра.
На свободата ѝ трябват регламенти, за да е от истинска полза роду. В противен случай се превръща в анархия и безредие, в нещо минало, мъртво и деградивно.
Моята свобода свършва до вашата, вашата свобода свършва до тази на обществото. А там би трябвало да започват законите, които ни правят свободни. Така се върви напред. Така се стига до свободата.
Автор: Румен Скрински
