Трябва да се признае, че вероятно не само аз, но и други журналисти, понякога изпитваме завист към Не!новините - сайтът на Самуил Петканов, чиито дневен ред изглежда малко по-различно от дневния ред на казионните медии. И причината е, че казионният журналист трябва непрекъснато да се посвещава на фарсов политик, глупашки изказванияи могъщи бездарници, но някак си да се придържа към реалността, от уважение към...какво - фактите да кажем. Или "правилата на отразяването". Или "какво стана днес в парламента".
Все такива хубави антикварни ценности, които обаче се налага да се прилагат към хора, влезли в антикварницата с надуваем розов пояс и въпрос: продавате ли "Яж, моли се и обичай", сладолед, бадеми и нещо на Кисинджър.
Затова, нека се освободим от натиска на традиционната журналистика, и да обявим: Стефан Янев трябва да стане лице на ФИФА.
А сега: доказателстваната част.
Първо, статусът на Янев след победата на Аржентина. Ето какво написа той:
"Аржентина е новият световен шампион.
Битките се водят на терена, а в живота трябва да бъдем един отбор.
Всички сме част от европейското семейство. Шенген не трябва да ни разделя!"
Така. Тук имаме едно съвсем интересно явление. И то е, че принципно, когато искаш да кажеш нещо банално и очевидно, по всяка вероятност успяваш - и проблемът с теб оттук нататък, е че си ходещо клише, пишещ шаблон, банална щампа и пр. Но никога не си е случвало обратното - да искаш да кажеш нещо банално, то да е само три реда, и накрая да го нашариш с бляскави абсурди.
Да видим отново: "Битките се водят на терена, а в живота трябва да бъдем един отбор". И аз нищо не разбрах, но нека опитаме. Най-вероятно се има предвид, че в света на битките се е изместил в света на спорта, докато в останалия свят битки вече няма. Останалият свят (тоест 99,99 % от него) представлява вечен гълъбов мир, всички са от един отбор, и този отбор празнува единомислието, консенсуса, компромиса, празничното сливане на всички с всички. Океанистично чувство, както би казал Фройд. В този океан на едноотборието цари фантастична солидарност, която се нарушава само по време на големи спортни форуми, в които свързаният с всичко човек за кратко да си припомни адреналина на битката и нейните остарели удоволствия. Ако това е така, Янев е идеалната фигура за лице на ФИФА, тоест, да участва в онези брандирани компилации, в които различни знаменитости казват на собствения си език, че футболът обединява и всичко е като цяло супер, а после си чупят краката един-друг по терените.
Разбира се, има и много по-кратко обяснение на цялата фраза. Тя просто загатва основното предназначение на една 4 % процентова партия, каквото сме виждали твърде често, а именно - да бъде в един отбор, тоест златен пръст, за онзи, който в търга по наддаването даде най-много.
Нататък: "Всички сме част от европейското семейство. Шенген не трябва да ни разделя!"
Как след финал на световно се стига до извода, че всички сме част от европейското семейството е въпрос, който затруднява и най-умелия яневист-дешифратор. От една страна е вярно, от друга обаче се предполага, че влизането ни в Шенген трябва да бъде подкрепено по семейни причини, при положение, че става дума за изрядност по отношение на границите, каквато няма. Значи това е някакво много особено семейство, в което в най-лютата зима някой непрекъснато държи прозорецът отворен и семейството трябва да каже - ела да те прегърна на тези 6-8 градуса вкъщи, ние затова сме едно семейство, за да се стоплим и се сетихме, че е така, понеже Аржентина, която е част от европейското семейство, победи на финала Франция, която също е част от европейското семейство.
Да, ето че нещата си отидоха на мястото.
Автор: Райко Байчев
