В България ще бъде разположено военно оборудване и техника заради кризата в Украйна. Тази информация е обект на обществено и медийно внимание от вече почти две седмици и предизвиква редица реакции.
Коментар на редактора
Тъй като в случая говорим за политика, обясненията на политиците хвърчат в рамките или на краен популизъм, или на пълно мълчание. Когато обаче става въпрос за военна дейност, едно общество има право на отговори и простотиите от сорта на „соросоиди” и „рубладжии” не ги дават. Защото на всеки исторически аргумент, изтъкнат от едните, може аламинут да се противопостави друг, от страната на другите.
Пълно безумие е някой да си мисли, че с 250 танка САЩ ще атакува Русия. Да не говорим, че когато за последно погледнах картата на региона, България още нямаше обща граница с Руската федерация. Това се отнася както за „рубладжиите”, така и за „соросоидите” – за да ни анексира Русия, както се разпени сутринта Евгени Михайлов, първо трябва да анексира и цяла Румъния. А танк все още не съм чул да минава през море – единственото общо между нас и Русия като природна даденост е Черно море.
Въпросите са много – например кой е органът, който трябва да одобри евентуалното разполагане на американски танкове в България? Парламентът е последна инстанция за международни договори, но досега военният министър не спира да повтаря как още от 2006 година имало споразумение за тази техника. Какво е това споразумение – в рамките на членството ни в НАТО ли, някакъв договор ли? Излезе ли ясен отговор, ще е ясно и кой носи отговорност. Отговор обаче няма.
Трябва да е кристално ясно – като член на НАТО ние имаме определени ангажименти. Имаме обаче и определени права. И в случаи, в които изпълняваме някой ангажимент, управляващите да бъдат така любезни кристално ясно да посочват защо го изпълняваме и какво ни задължава. Иначе се появява почвата за конспирации. Така че – какво е споразумението за военната техника за САЩ и дали то има силата на договор, който трябва да се одобри от парламента, а не просто от правителството или дори от отделно министерство? Просто е – но в България единственото просто нещо на практика е простотията.
