Киркор и Гарабед отворили магазин. Ама нямали пари, та сложили вътре един портокал да се продава. Нямало и клиенти, та взели да се редуват - ту Киркор е продавач, а Гарабед купувач, ту обратното. Минало се известно време и портокалът изчезнал.
- Гарабед, къде е потрокалът?
- Не знам, Киркор, то в тая навалица сигурно някой го е откраднал.
Родният политически пейзаж толкова прилича на виц, че изобщо нямаме нужда от хумористи, сатирици и смешкаджии. Действащите лица пък са като живи карикатури, даже и говорят. Повечето, разбира се, не съвсем всички.
И в цялата тази навалица от анимационни герои се откроява една сюжетна линия, на която всички те се крепят като ходещи по въже. И тази линия е опъната между службите, прокуратурата и съда.
Как нито един не се сети да попита откъде и как "изтичат" протоколи от разпити? Политик, магистрат, министър, прокурор, ченге, пък било то и пенсионирано, граждански организации? Никой не се интересува.
Не питат, защото знаят.
Но въпросите трябва да бъдат зададени, защото освен малоумници, събуващи си гащите пред непознати, в обществото ни има и нормални хора, колкото и да са редуцирани като брой.
Само си представете в Щатите да изтече протокол от разпит на главен секретар. И прокуратурата да си вземе пуканки, вместо да разследва кой е виновен за изтичането.
Нормално ли е в медиите да се търкаля тази смесица от факти и внушения, гарнирана с документ? Този документ не е ли част от следствената тайна? Ами да ги разпитват с лайвстрийм тогава, всичко да чуваме и виждаме. Да ги излъчват направо във Фейсбук, да зяпа народът.
На никого не му пука за някакви си там изтекли документи, колкото и да е маскирано това активно мероприятие като "хората трябва да знаят". Дреме им на хората.
Трябва прокурорите да знаят, че не може до безкрай да обслужват мафията, защото ще им изяде главите. Днес си в телевизора, утре - в протокола, вдругиден - при бай Ставри. Или просто аут.
Ако няма ред в тази държава, дайте наистина да я закриваме. Може и на търг да я пуснем. Един успял млад мъж може бая пари да изкара, завалията, че все не му стигат.
Изтичането на документи е само част от проблема - някой трябва да бъде сготвен. Ами омазал се е до ушите, има за какво да го сготвят, има и с какво. Важното е друго - че в отстраняването на неудобни фигури се ползват като бухалки държавни структури.
Никога няма да тръгнем напред, ако това продължава. Ще си живеем в същия виц и ще се чудим кой е гепил портокала. Или протокола, все тая.
Впрочем, никак не е случайно подбран моментът - точно когато се видя, че със сигурност отиваме на избори. Едно време като наближаваха изборите, отстрелваха спонсорите. Тайни и явни, един по един. Днес ги разместват по дъската и циркът е пълен - господинът Х ту е уважаван бизнесмен, дарител, благодетел и Господ на годината, ту е трафикант, престъпник, олигарх и Мафиот номер едно.
Сценаристите доста се поизтъркаха. Шоуто става скучно, по-тъпо дори от всичките риалити бози. Не може да се отрече обаче, че и играчите са като доведени от тутраканската автогара - снимането с пачки е върховен душевен оргазъм за тях.
Какво воле за Борисов! Е как да не каже, че който пачки вади, от пачки умира. Трябва да си много неориентиран, за да не усетиш омразата към Бойко Рашков. И пачките, и имотите са все камъни в неговата градина. Явно доста се страхуват от него. Иначе едва ли щяха да дават газ до тенекията, че да минат с 200 през едно пуделче.
А нещата са толкова прости - за изборите трябват пари. Най-добрите пари са в контрабандата. Добри в смисъл - чист кеш, няма разни формалности.
Ами подръж малко тая контрабанда, но после ми я дай. Няма да ти я дам. Ааа, така ли - айде марш на разпит. Или в ареста.
След изборите нещата утихват.
До следващите избори.
Ситуацията е критична и ако в служби, прокуратура, съд, парламент, президентство и прочее е останал поне един портокал, оттам трябва просто да изгонят и Киркор, и Гарабед. Веднага.
Автор: Стефан Стефанов
