За случая с убитото от ток 16-годишно момче, а и още много такива, които се трупат година след година, обикновено ще прочетете следното определение: "нелеп инцидент". Както мъжът, който загина от ток във фонтана на "Площад Славейков", както момчето от великотърновското село, което беше ударено от ток, докато играеше баскетбол миналата година.
Фразата "Нелеп инцидент" бе застопорена още от вестниците на прехода, които винаги описваха подобни случки така. Сякаш в тях има повече случайност, отколкото закономерност, повече злощастно изключение и абсурдни стечения на обстоятелствата. Този навик продължи: вчера една от големите медии публикува заглавието, че "момчето си е отишло заради мокра обувка". Отново случайност - навън вали сняг и обувката ти е мокра. Това е просто нелепо.
Тази фразеология обаче никога не е била обикновена вестникарска глупост. Идеята, че подобна смърт е "нелеп инцидент" по дефиниция извинява държавата, извинява онези, които строят, онези, които поправят, онези, които трябва да ги контролират. Извинява отговорните и връчва отговорността на съдбата. А отговорните също обичат да се разбягват на всички посоки и да оставят съдбата в центъра на произшествието - както стана и с момчето с шахтата. Ако проследите всички реакции, свързани с инцидента, ще научите следното: шахтата не е на никого. Никой никога не я е пипвал. Изникнала е случайно като гъба. Нелеп инцидент.
Но не, няма никаква нелепост. Безхаберието е тъкмо такова нещо - пуска ток от едно общо захранване, в което има множество участници и тези участници стоят и винаги са стоели най-горе; и толкова мощно инфилтрираха същото безхаберие навсякъде, че вечно защитаващите ги медии стигнаха дотам, че да посочат "разследвачески" как момчето имало мокра обувка. Когато гледаш как прокуратурата не вижда нищо нередно в записите с "гласа, приличащ на този на Бойко Борисов" стигаш и до доста логичния извод - а защо аз да спазвам законите въобще? Защо когато на най-високо ниво властва дълбока корупция, да се занимавам с безопасността на някаква шахта?
В "12" на Никита Михалков имаше такъв момент - във физкултурния салон на едно училище е прокарана огромна тръба, на която въобще не ѝ е там мястото, върху ѝ има чувал, останал от преди 40 години, но на никой не му се занимава с нея - докато виси над децата, когато играят. И най-просто се заключи: с всичко е така. Стъпката към шахтата е следствие от много други стъпки на безхаберието, черната финална лента, която някой (нелеп инцидент...) пресича с тялото си след десетилетен маратон на стотици други безхаберници. Като нищо ще се окаже накрая, че ще го отнесе някой дребен работник, работил по шахтата. Неговата немарливост няма да има нищо общо с немарливостта на цяла епоха, в която всичко се правеше набързо, "за да се усвои" и след като се усвои, поддръжката му беше досадно занимание, с което се отбива номера, а по едно време и с отбиването дори въобще не ти се занимава.
Това, казвате, е "нелеп инцидент". Не е. Това е шахтата-държава.
Автор: Райко Байчев
