За словото и за божествената си азбука се сещаме предимно около 24 май. Тогава обръщаме внимание и на хората, чиято работа е свързана със словото, с писмеността, с книгите и въобще с културата. Не би имало нещо лошо в този календарно обусловен културен ентусиазъм, ако в останалото време се грижехме малко повече за знанието, за науката, за това слънце, което във душите грей.
Ако знанието е сила, защо простотията го побеждава?
Поне в повечето случаи е така. Като започнем от ежедневното ни общуване, изпълнено с ругатни между нас самите, и стигнем до парламентарните висоти, където комуникацията е на ниво казармен хумор. Още: „Тотално изплискали легена“: Депутати си разменяха обиди, докато дебатираха насилието
Едва ли са виновни само училищата, в никакъв случай. Но който е имал допир до образователната система, а всеки рано или късно преживява този челен сблъсък с товарната композиция, ще потвърди изобилието от безумия.
Учителите правят каквото могат, но като цяло системата е доста зле. Колкото повече стратегии и концепции се създават, толкова по-плачевни са резултатите.
Да вземем учениците, явяващи се на матура. Първо, всяка година в заданията на МОН има грешки, недомислици и гафове. Те винаги остават ненаказани и никой не е виновен. Дали ще са диаграми, мътни звукозаписи на английски език, двусмислени условия или просто сгрешени задачи - не минава година без излагация на най-високо ниво. Още: Галин Цоков: Сезирахме ДАНС и полицията за теча на отговори от матурата
Ами отменете ги тия матури, като не можете да ги провеждате!
Защото сега какво се получава - зрелостниците са доволни, че са прескочили поредната бариера по пътя си и че криво-ляво са се справили. И никой не се трогва от факта, че като постъпят в университета, не могат един абзац да напишат без грешка.
Както е тръгнало, скоро ще се правят репортажи за всеки младеж, който може да брои до повече от 12 и може да си напише автобиографията без автоматичен коректор.
Скоро грамотността ще е привилегия за избрани. Защото на българската държава ѝ е все едно за българския език. Никой не препитва за поне елементарен правопис кандидатите за държавни служители. Не се изисква български език, изисква се английски. Лошо няма, чуждите езици са богатство, но владеенето на родната граматика е базисно умение, което за държавата обаче явно не е особено важно. Още: Съобщения за проблем на втората матура: Ученици се оплакват, че записът по английски език не се чувал
Ако беше, резултатите от матурата по български език нямаше да са толкова плачевни. Всяка година. И все по-плачевни.
Сега мислителите в МОН обмислят и входно-изходно ниво за детските градини. Както е тръгнало, скоро и за ембрионите ще има матура. Да не продължаваме по-нататък.
Колкото и да се утешаваме с постиженията на упоритите учители и на техните ученици, печелещи медали от международни олимпиади, колкото и да се гордеем с тях, това е въпреки образователната ни система, а не благодарение на нея.
Често повтаряме, при това - с основание, че българската азбука е най-значимото ни достояние като нация. Но колко от обикновените българи купуват книги? И колко пък ги четат? Колко ходят на премиери на книги? И колко имат карта за библиотеката? Още: С грозен дебат и обиди депутатите създадоха комисия за правата на психичноболните пациенти (ВИДЕО)
Насила хубост не става.
Да му мисли изкуственият интелект, когато срещне естествената простотия.
Умът се възпитава, той се отглежда, култивира се всеки ден. Ако във всеки дом книгите са на почит, ако децата растат с книжки в ръце, обществото ни ще е друго. Любовта към буквите и към езика не трябва да приключва с началното образование. Азбуката, светите братя и дотам. Оттам насетне - битовизми и салам народен.
Да помислим за това. Защото тогава друг ще е и езикът ни в ежедневието, друга ще е енергията на общуването ни и съвсем различна ще е средата, в която живеем. И тогава за словото, което от Бога дойде, няма да се сещаме само на 24 май.
Честит празник!
Автор: Евелина Гечева
