Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Референдумът против еврото: Пропусна ли Радев гол на празна врата?

11 юли 2023, 10:21 часа • 10499 прочитания

След като Народното събрание отхвърли предложението за свикване на референдум против еврото, нагло маскиран като "референдум за запазване на българския лев до 2043 година", погледнато отгоре политическият мач изглежда като 3:0 в полза на редовното управление. Или по-точно 3:0 честно взета редовна победа, а не служебна (власт).

Близо месец след конституирането на кабинета на акад. Николай Денков - безспорно една от най-авторитетните личности в новата ни история, заставала начело на кабинет – политическото надлъгване с президента Румен Радев дори започва да доскучава.

От едната страна се чува ясната проевропейска политическа нагласа и майсторство в търсенето на компромиса, а от другата страна все така се чуват призивите за мир, ограничаване на военната помощ, както и "записите" (бел.ред. изтеклия аудиозапис от заседание на Националния съвет на "Продължаваме промяната"). В допълнение на този фон в Брюксел е видима ясната подкрепа към кабинета, докато Радев е описван от западни издания като "бивш началник на военновъздушните сили, който е по-благосклонен към Русия и нееднозначен по отношение на НАТО".

Да се върнем на политическия мач - именно с референдума против еврото гореспоменатият уж европейски президент, отправил поглед на североизток, реално можеше да се завърне в битката си с кабинета. До този момент трите точки в актива на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС са:

  1. Успешните двумесечни преговори за съставяне на правителство.
  2. Проявата на политическа смелост при реализирането на втория мандат, който президентът определи като "дискредитиран" и, безспорно най-силната точка:
  3. Посещението на украинският президент Зеленски в България и срамната сцена, в която се разигра между двамата държавни глави.

В този смисъл пред Радев се отвори поредната възможност за контраатака срещу Денков, а именно – референдумът на „Възраждане“. Оказа се обаче, че позицията му не е еднозначна. И така вместо надцакването между Дондуков 1 и Дондуков 2 да е в стил "Зеленски ни посети" срещу "Направете референдум", то сега кабинетът привидно държи по-силните козове, а президентът е в низвергната позиция.

Истината е, че Радев не успя да реализира възможността да привлече още доверие към себе си, легитимирайки референдума на "Възраждане" - макар да има консенсус, че казусът ще бъде решен от Конституционния съд, то президентът имаше шанс да закачи на ревера си поредната антиевропейска проява.

Привидна радост

Често в политиката обаче балансите на силите се променят радикално буквално за дни. Именно затова временната победа не решава дългосрочната битка и ако от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС усетят някакъв вид надмощие над президента, то вероятността да допуснат елементарни грешки е голяма.

На този фон в последния месец се алармира, че отношенията между двете коалиции, подкрепящи редовното управление, все така остават несигурни. Най-кратко те изглеждат така - "летни гаджета в отворена връзка – хем с усещането за свобода, хем с възможности за други партньори". Най-точно това определение пасва именно на ГЕРБ-СДС, които отказват да носят отговорността за управлението – чувстват си се свободни, а в пленарна зала доказаха, че могат да сглобяват мнозинства и с други партньори.

Погледнато от гледна точка на президентството пък имаме държавен глава, който пое цялата власт в последната година и който, иронично, се оказа сред кръстниците на новото управление. Заедно с бившия главен прокурор Иван Гешев яростно нападнаха все още неродения кабинет, което подейства сплотяващо за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и доказа нуждата от излъчване на редовно управление, независимо от щетите.

Все пак позициите на Радев към властта чуваме ежедневно. Последното му изказване в понеделник намери своята поанта в тезата, че "нашите управляващи нямат свое мнение и позиция". Това пък логично поражда въпросът дали той като доскорошен управляващ има такива - съвсем близко до съзнанието ни са спомените за различното поведение на Радев в Брюксел и в София, което не остана незабелязано от западноевропейските медии.

Тук се поражда и другият въпрос - защо Радев просто не изрази ясно позицията си, която така или иначе и поддръжниците, и опонентите му разчитат в неговата риторика? Леко наподобяващ Виктор Орбан, силно критикуващ Запада (но само в София, не забравяйте това), тактично подхождащ към Изтока и популистки настроен към страховете на хората – точно такива са представите за президента и на двата лагера. Защото, ако направим равносметката, ще се окаже, че думите на Радев как премиерът Николай Денков "развява руската заплаха като параван за разправа със службите" ще са припознати и от проевропейските, и от проруските българи у нас.

Редно да допълним картината и с още два аспекта – на първо място е радикализацията. Президентът неспирно говори за нуждите от успокояване на държавата, търсене на консенсус, излизане от кризите – точно когато и трите започнаха постепенно да се виждат на хоризонта, то Радев остро радикализира поведението си спрямо партиите зад управлението. С други думи в момента държавният глава действа по сходен начин, както срещу кабинета на Кирил Петков -  разпространява инсинуации, преувеличени или неверни твърдения под формата на въпроси, упреци и коментари. Това провокира правителството да му отговаря и да влиза в обяснителен режим, а целта на упражнението е и да всява объркване в обществото. По този начин животът на правителството става още по-труден.

На второ място идва и голямата картина, свързана с доверието в самият държавен глава. Още през август 2022 година рейтингът на Радев вече е с обратен тренд – 47% неодобрение срещу 43% одобрение. Година по-късно, с известни колебания в различни контексти, въпросната голяма картина показва ясната и необратима тенденция в отношението към президента, който достигна рекордно ниско ниво на одобрение от едва 36%. Тази стойност без никакво преувеличение е историческото дъно в одобрението към държавния глава.

А можеше да е друго.

Автор: Ивайло Илиев

Ивайло Илиев
Ивайло Илиев Отговорен редактор
Новините днес