Въпросът е: Пука ли ни изобщо, когато някой се опита да направи нещо? Пука ли ни изобщо, че да го зачетем и да го пазим?
Защото май не ни пука.
След ремонта на Руски паметник Столична община реши да направи нещо невиждано в България - "зелени" трамвайни релси. Е, да, сигурно, по нашенски, го е направила калпаво - с претупване, с некачествени материали, без да вложи максимално усилия.
Но все пак, криво - ляво, видяхме нещо зеленичко, което можеше и да е по-хубаво, но като цяло беше симпатично като идея.
Но не било писано.
Макар че реконструкцията на Руски паметник по принцип беше с цел улесняване на движението - и на трамваите, и на автомобилите, българските шофьори отново решиха, че както и да решат да ги организират, те ще си правят каквото си искат.
На следващия ден, след поставянето на зелените релси, излязоха и първите снимки на коли, минаващи най-невъзмутимо по участъка.
Върхът на наглостта и селянията като душевно състояние беше заседналата в тревата около релсите линейка в събота вечер. Тя така изора зелените релси, че окончателно стана ясно, че у нас е трудно да стане нещо хубаво и да не се намерят дебили, които да го развалят.
Та въпросът отново е: Пука ли ни изобщо, че някой се мъчи да направи нещо? Или понеже сме свикнали цял живот да живеем без правила и контрол, ще си караме през релсите? Какво толкова... Иначе много се радваме на хубавите неща на картинка в другите държави. И цъкаме с език как у нас не е така и псуваме по държавата, че не прави нищо. А когато направи, минаваме право през него.
Затова, господа от Столична община, не ни правете повече зелени релси. Не заслужаваме.
