Пенсионната реформа е актуална тема в момента. Въпросът къде да отиват 5% от вноските ни за пенсия - в частен фонд или в НОИ, със сигурност е важен, но цялата какафония около проблема навежда и на други размисли. Например пенсионната възраст и изобщо накъде върви цялата тази система.
Днес почти навсякъде по света хората се пенсионират на 60 и няколко години. Всички статистики са категорични, че днешните млади работещи ще се пенсионират на 70. Въпросът е докога така. Светът има ли изобщо някакъв план? Защото е повече от ясно, че това не може да продължава до безкрай, а никой не говори по темата.
Пенсионните системи се оправдават с нарастването на средната продължителност на живота. Крайно време е обаче на някой да му светне, че човекът е просто още един биологичен животински вид и за него природните закони също важат.
Може да живееш 70 години, може да живееш 80, може и да живееш 90. Или повече. Един 65-годишен организъм обаче е еднакво амортизиран и в трите случая. Един 65-годишен ум също. Не говорим за примерите за жизнени и способни възрастни хора, защото това са по-скоро изключения, а не правило. Още повече, че ритъмът на съвременния живот е така изтощаващ, че когато днешните млади станат на годините на своите баби и прабаби на село, със сигурност биха загубили сравнението за "боеспособност".
Въпросите как светът си представя, че ще продължи напред, имайки предвид социалните си системи, хиперпренаселеността и пазара на труда, остават без отговор. Вдигането на пенсионната възраст до безкрай със сигурност не е решението. Човек има нужда от почивка още на 50. Какво остава на 70.
Проблем е и друго. В страшно много професии има просто възрастова дискриминация. Ставаш на 40 - 50 и имаш късмет, ако изобщо те извикат на интервю за работа.
Така че въпросът е сложен. Драмата е, че никой не говори за него. Никой не се наема да изложи виждането си ДОКОГА? Защото да работиш, докато умреш, не е нито хуманно, нито икономически обосновано. Но основно е нехуманно.
Световните умове трябва да седнат и да помислят хубаво по въпроса. Защото краят на дъската, по която ходим, се вижда. И след това просто ще паднем в морето.
Автор: Десислава Любомирова
