Отказът на съда да регистрира партията на Лютви Местан ДОСТ е добра новина само на пръв поглед.
В действителност това е поредното потвърждение на опасенията, че ДПС ще се опита максимално да минимизира щетите от разцеплението си и ще впрегне целия ресурс на държавата - политически, управленски и съдебен, за да блокира развитието на ДОСТ.
Първата очаквана стъпка бяха промените в Изборния кодекс, които удариха по гласовете от Турция.
Това не беше изненадващ ход, защото ДПС е напълно наясно, че изселническият вот ще се насочи към Местан, а не както досега - към партията на Доган. И съответно, въпреки че на хартия ДПС е малка и опозиционна партия, управляващите и парламентарното мнозинство се подчиниха на плана изборите в Турция да бъдат максимално затруднени.
Втората необходима за ДПС мярка бе съдът да откаже регистрация на ДОСТ. И това стана факт днес.
Така проблемът се решава кардинално и изоснови. Защото заплахата ДОСТ не се крие само в отклонените изселнически гласове, но и в опасността движението на Местан да привлече немалка част от твърдия електорат на ДПС сред българските мюсюлмани. Каквато тенденция вече се наблюдава.
Така че отказът за регистрация на ДОСТ далеч не е добра новина. Първо, това означава, че разцеплението в ДПС няма да избухне с пълната си сила в ръцете на Доган чрез един слаб изборен резултат. Което би било най-хубавото нещо на българската политическа сцена от десетилетия насам. И второ, това означава, че ДПС продължава да държи политическия, а респективно с това и управляващия елит на държавата, в желязна хватка, която продължава да подчинява. Означава, че Доган все още е най-влиятелният човек в държавата.
Решението на съда може и ще бъде обжалвано, но ако и крайният резултат е същият, изводите за България няма да са добри.
Автор: Десислава Любомирова
