Въпросителните около Омикрон продължават и по всяка вероятност България ще е една от първите страни, където ефектът на този вариант на вируса ще бъде изпробван по най-неприятния начин - на принципа "каквото има да става, ще стане". Докато разпространението му в държава с висока степен на ваксинация създават някаква предвидимост (макар и по-висок брой заразени, ниска смъртност и рядко тежко боледуване), тук последствията изглеждат неясни.
Но все пак има нещо съвсем очевидно. То си личи от следната графика. Тя показва хронологично какви са били пиковете в България от началото на пандемията до днес.
Ако се вгледате в тази графика ще видите ясно пиковете, които сме имали в последните вече близо две години. Първият пик - есента на 2020-та година, с връх около края на октомври, после спад по празниците. След това задвижване към нов връх едва през февруари и пик в края на март. И така до летния спад.
Забележете обаче разликата със сегашната ситуация. Вгледайте се в десния край на графиката.
2021-та си прилича по 2020-та по есенните пикове - започват все през октомври и стигат своя пик през ноември, след това идва спад по празниците. Но - ето я първата и видима промяна - за разлика от преди година, когато целият януари е в плато, то в момента графиката внезапно тръгва отново нагоре, много бързо. Тоест - единственото плато, което ни се е случило, е било около Коледа и Нова година, и сега няма и следa от едномесечната "отсрочка", която вирусът ни е дал по същото време преди година. Напротив: обхватът на заразата тръгва отново нагоре, след много кратка почивка. Това означава, че пикът няма да бъде през март, а ще настъпи в идните няколко седмици. И би трябвало да надвиши останалите здравни бури - бързата акселерация по всяка вероятност означава и по-висока скорост на разпространението и съответно още повече заразени, отколкото при който и да е пик, който сме постигали до момента.
На всичкото отгоре защитата срещу коронавируса тъкмо сега би трябвало да е все пак по-добра, в сравнение с преди година - тогава все още не бяха поставяни ваксини и дори 20-30%, колкото имаме днес, са някакъв напредък. Да не говорим и че много повече хора до днес са преболедували заразата, в сравнение с януари 2021-та, тоест би трябвало да има и повече хора с естествен имунитет. Но въпреки това графиката все пак се изстрелва нагоре.
Показваме това, защото е единственото очевидно, което знаем в момента. А в това да се започне с очевидното е все пак и ролята на предупреждението.
Автор: Райко Байчев
