Протест – това се случва от три дни срещу обявения за „Мъж на годината” учител по физика Теодосий Теодосиев.
Брожението е дело на трима-четирима родители – заради оценки на отрочетата им. Според тях Теодосиев пишел слаби оценки на всички, които не ходели в школата му.
Родители роптаят срещу ниските оценки на децата си при доказал се специалист и учител. Учителят държи децата да посещават кръжока му, но учениците не са длъжни. Така е. Не са. Но всеки родител носи отговорността за качеството на образованието на детето си.
Какво по-хубаво от това да има доказан учител в малкия град, а детето да има възможността да се възползва от знанията му?
Нямало нанесени срочни оценки? А тези родители обадили ли са се 1-2 пъти през годината на учителя, на родителските срещи поинтересували ли са се как вървят нещата?
Да, всекидневнието ни днес ни изпива и не ни хрумва дори, че контролът, който трябва да упражняваме върху учебния процес на детето, трябва да е непрестанен или поне докато не се появят проблемите. Нашето поколение беше отговорно към обучението си. Никой не ни е подсещал да си пишем домашните, да учим, да четем. Но децата днес имат много повече алтернативи (телевизия, компютър, смартфон, социални мрежи, компютърни игри…) и не очаквайте от тях, че те ще преборят сами с желанието си за забавление в полза на ученето.
И да – има хиперинфлация на оценките, защото оценките са свързани с реномето на училището, с бюджета му…
В хаоса на образователната ни система днес, не от 7-ми , а от 1-ви клас родителят трябва да има концепция за образованието на детето си. Да го наблюдава, насърчава и да търси подходящите училища и учители. Да се пуснеш по течението, разчитайки, че щом има добри оценки и не се обаждат от училище всичко е ОК, е много опасно. В 5-ти клас може да се окаже, че детето няма основни познания по граматика или математика. Много родители още тогава започват с частните уроци.
Нивото на учителя Теодосий Теодосиев е шанс за някои, а за други може да е предизвикателство. Но ако детето се справи с това предизвикателство сега, после ще му е много по-лесно. Но как да се справи то, след като родителят не е узрял за това?
Ако не желаете детето ви да „хване“ нещо повече, ок. Но после не ревете, че не иска да учи, нищо не може да прави и нищо не го интересува, или недай си Боже, ви обвини, че на 30 години не сте му намерили работа.