Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Нямаме друга поза пред Ердоган освен "партер"

26 март 2018, 10:54 часа • 8924 прочитания

Всички много ни хвалят, че успяхме да уредим среща с Реджеп Ердоган, но на нея е абсурдно да повдигаме двустранни въпроси – като например този с поредното изказване на Ердоган как душевните граници на Турция обхващат кажи-речи целия Балкански полуостров, включително Кърджали, както и т.нар. Тракийски въпрос.

Коментар на редактора

На всеки човек с поне малко мозък в главата отдавна е ясно, че дипломацията е изкуството на невъзможното. А България е поставена точно в ситуация на невъзможното.

Предпоставките да имаш успех на международната сцена са две – да имаш влияние, подплатено от вътрешните ти успехи като държава (обвързаности на ниво икономиката с други държави, защото имаш/произвеждаш нещо, което другите нямат и военна сила) и да имаш изкусни експерти в областта на дипломацията. Първата предпоставка дава на втората база за работа. Колкото по-слаби са позициите по точка едно, толкова по-силни трябва да са експертите по точка две - за да блъфират успешно при липсата на силни карти в ръката.

Какво е положението за България? Държавата ни отдавна е разграден двор и реално нямаме почти никакви механизми, с които да въздействаме на Турция при нужда, без тя да ни го върне двойно и тройно. Армия няма, икономиката е като армията – с нищо не сме ценни и полезни за Турция, с нищо не сме я поставили в зависимост, с изключение може би донякъде на износа на ток. Турция, обаче, усилено работи по въпроса, каквото и да говорят умниците от БАН - "Турски поток" се строи, подготвя се и АЕЦ "Аккую".

При това положение най-силното ни оръжие е изкуството на словото. Кой ще говори във Варна – Бойко Борисов! Само това е достатъчно, за да спрем да коментираме. В деня, в който Борисов успее да формулира вербално и една своя мисъл от начало до край, ще имаме новина! Затова сега имаме Екатерина Захариева и Румяна Бъчварова, които да обясняват как всички ни хвалят за срещата и не трябва да си отваряме устата по щекотливи въпроси от двустранен характер. Да, не трябва – защото не сме направили нищо, че да ни обърнат внимание. Дори на ниво Европейски съюз не сме – въпреки че Бойко го тупат по главата и рамото всички в Брюксел. Нали знаете обаче такива жестове за кого се пазят – за домашния любимец, като е успял да научи някой номер. Например – да донесе чехлите на стопанина или пък вестника.

За да съм докрай справедлив, който и в сегашния парламент да управляваше, пак щеше да е така. Корнелия Нинова щеше да е в същата ситуация, даже Ердоган щеше да я е низвергнал по-жестоко и унизително, защото щеше да е жена-премиер на слаба държава. Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Веселин Марешки ... единствената разлика между тях и Мустафа Карадайъ щеше да е, че Карадайъ щеше да говори на родния си език на срещата.

Дълго време още ще е така – защото не правим нищо, за да имаме държава, както и нищо, за да имаме дипломация. И при това положение имаме стеснен избор – на кого да се кланяме. Борисов в момента гледа да се върти на всички страни. Тази тактика би могла да носи успех само ако с нея се цели печелене на време. Както върви държавата обаче, доста време т.е. въртене ще е нужно. Така че – да се стягат всички, най-вече премиерът, който засега изглежда несменяем. Или по-добре да се поотпуснат – така боляло по-малко, казват експерти в областта.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес