България има много жизненоважни, неотложни и актуални проблеми. Сред тях обаче не е отношението към знамето на Европейския съюз.
Теза, която явно депутати от РБ и ГЕРБ не споделят, след като вчера стана ясно, че предлагат поругаването на знамето и химна на ЕС да се преследва със същата строгост на закона, както поругаването на знамето и химна на България. Вероятно въпросните депутати са решили, че по-важни проблеми държавата няма, по-належащи промени в Наказателния кодекс не стоят на дневен ред, и е страшно важно да се загрижим за знамето на ЕС.
Първо, няма значение каква част от българския народ подкрепя членството в Съюза. Бих се извинила на въпросните депутати за ироничното отношение, ако ми намерят един нормален българин, който не смята, че националният флаг и химн стоят по-горе от тези на ЕС, а ги приравнява в сърцето си и може да се разплаче както на нашия химн, така и на "Одата на радостта". Аз лично за такъв случай още не съм чула, но сигурно има, щом господата депутати смятат за нужно да го подпечатат със закон.
Няма нужда от коментар малоумщината да пропагандираш, че друго знаме, и то на някаква съвкупна организация, може да бъде равно на собствения ти национален флаг. Хора, на които коренът не им е силен, сигурно могат да си вярват. Но да не разчитат на нас.
Това няма нищо общо с политиката. България е държава на хилядолетия. Най-старата в Европа. И за всички тези векове е минала през много съюзи (всички разпаднали се). Поредният съюз е само капка в морето. Да, ЕС е правилно решение, засега. Но е само временна и дълбоко маловажна спирка от дългия път на българската идентичност и дух. Съмнява ме някой да смята за редно твърдението, че едно време е трябвало да обичаме знамето на СССР наравно с българското, само защото сме били част от блока. С ЕС, НАТО, ООН, Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и т.н. е същото. Те са еднакво маловажни, еднакво безлични. Никакъв съюз не ни е дом. Ние имаме един дом и той се нарича България. И е безумно някой да иска от нас да не го обичаме повече от всичко останало и да ни наказва за това.
Ама ЕС бил различен, бил нашето настояще и бъдеще, въплъщавал европейските ценности. Няма европейски ценности. Стремежът да бъдеш свободен, щастлив, успял, реализиран и изобщо, себе си, не е европейска ценност. Това е човешка ценност. Българска, германска, корейска, бразилска. Човешка. Така че да ни се втълпява, че за нас има едно въплъщение на цивилизационните устои - ЕС, и ние трябва да го уважаваме и величаем безпрекословно заради тази му роля, е същото като твърдението, че вярата може да бъде канализирана само и единствено в храма и затова трябва пак безпрекословно да почитаме църквата.
Все неистини.
Затова нека спрат да се опитват да ни пробутват манипулациите, че ЕС е нещо по-важно, защото е въплъщение на нещо повече. Не е. Не е въплъщение на нищо, което ние вече не знаем и не носим у себе си от векове. Много преди който и да е днешен член на ЕС да е съществувал.
Затова европейското знаме и химн никога не могат да бъдат достойни да се сравняват с националните символи. Не само българските, на която и да е държава. Не става въпрос за политика и глобализация. Нито за теорията за асимилацията на народите, нито за конспирации, нито за еврооптимизъм или евроскептицизъм. Просто е безумно да искат от нас да сравняваме всичко, което сме, което сме били и което можем да бъдем, всичко, което считаме за свято и достойно, всичко, което идва от много дълбоко - от душата, кръвта и земята, с нещо мимолетно и маловажно, с нещо чуждо, външно и изкуствено.
И проблемът е, че допускаме да избираме такива хора за депутати, министри, премиери или президенти - хора, слаби в главата и слаби в корена. И двете еднакво опасни.
Автор: Десислава Любомирова
