Отворете точно сега Facebook и напишете "Да помогнем на.." в търсачката. Ще излязат толкова много благотворителни кампании, които са носочени в подкрепа на някого в беда, че наистина е трудно да изберете. В тези групи има множество хора, които със сигурност са съпричастни към съответната кауза. Но пък и далеч съм от мисълта, че всеки един с отворени ръце помага, никой не може да бъде обвиняван, че не го прави.
Важното е друго. Ние, българите, сме добри и състрадателни, когато някой е в беда, милосърдни сме към чуждото нещастие и се разчувстваме много бързо на личната трагедия. И тук няма място за единиците случаи на коравосърдечност и дребнавост.
Погледнете най-пресният пример Хитрино. Толкова много хора даряват каквото могат. От големи суми до 1 лев и 20 стотинки, дадени от пенсионер.
Кампанията "Българската Коледа" продължава, БЧК събира периодично суми за бедстващи хора, а десетките отделни случаи, които трогват обществото ни, изкарват българина от всекидневната му латентност и го правят човек.
Да, може би се сещаме да бъдем по-добри от обикновено само по Коледа, може би само трагедиите ни обединяват, може би с благотворителността си понякога изкупваме грехове или пък я превръщаме в шумотевица, за която всички разбират, но я има и в нея е доброто.
И трябва в него да гледаме, за да си подредим и държавата. И да си напомняме, че сме човеци и можем да устоим на това да бъдем такива. Всеки ден.
Автор: Румен Скрински
