След терористичните атаки в Париж и Брюксел медиите, включително и българските, бяха обвинени, че не обръщат еднакво внимание на нападенията в европейските столици, както на тези в Бейрут, Анкара или Лагос. Медиите и хората, които бяха Je suis Charlie, но не бяха Je suis Ankara, бяха наречени лицемерни.
Закон на журналистиката е, че колкото по-близо се усеща някакво събитие, толкова по-отразено е то. Писала съм го не веднъж, както след атентатите в редакцията на "Шарли Ебдо", така и след отвличането на около 200 момичета от „Боко Харам“ в Нигерия. Винаги е ужасно, но не винаги получава еднакво внимание. И това е логично, говорим за близост, говорим и за възприятия. Брюксел чувстваме близо, Лондон, Белград... Малайзия не толкова. Трябва ли да се чувстваме виновни за това?
Идеята на терора е да всява страх и да разклаща чувството за безопасност. Терористите плашат гостите на Турция и ще нанесат големи вреди на туристическата индустрия в страната тази година. В Египет беше същото. Терористите развалят общества и подкопават официалната власт. Разбира се, те печелят от това.
Париж и Брюксел се възприемат за центъра на Европа. Кой не мечтае да отиде в Париж? В колко филма и книги френската столица е описвана като мечтан или поне много интересен град? Брюксел е столицата на ЕС - там живеят наши познати, там се срещат управляващите на всички държави в ЕС. Когато нещо ужасно, като терористичен атентат, се случи в тези градове, шокът е обясним, както и неговото отразяване.
Всъщност фактът, че сме шокирани, показва, че ние чувстваме, че живеем в един достатъчно сигурен свят. Може да ни се случи да загинем в самолетна или автомобилна катастрофа. Европа обаче забрави войните, а масовите прояви на тероризъм от непознатия Далечен Изток се усещат като нещо плашещо, но ново.
Не казвам, че медиите трябва да подпомагат нападенията с наслагването на чувство за страх и да преекспонират всекидневно колко много сме заплашени. Но смятам, че дори и това да стане, то сигурно ще отмине. Ние ще претръпнем.
Не искам да живеем в свят, в който терористичните атаки са нещо нормално, а рисковете вече да с един повече - автомобилна или самолетна катастрофа, или атентат. Ако обаче това стане и тероризмът е новото нормално, то Европа ще претръпне, а терористите ще загубят основно средство за пропагандиране на идеите и управление на целите си.
При отразяване от страна на медиите значение също има повтаряемостта на събития. Когато се случва по-често, то шокиращите новини биват замествани от тези, които обобщават, анализират и търсят причините. И хората гледат по-малко... Защото е поредната катастрофа, а тогава си казваш: "Дано да няма близък загинал". Да, лицемерно е, да, ужасно и нечестно е. Но такава е психиката на хората. Това може и да е загубата за терористите. Ние вече няма да се впечатляваме толкова.
