Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Неща, които научих за българската демокрация от 7 октомври насам

20 ноември 2023, 10:07 часа • 7961 прочитания

Възможно ли е изключително трагичните събития в Близкия изток, от 7-и октомври досега, да ни покажат важни неща за нас самите, да ни служат като огледало? Ако приемем, че това е възможно, ето какво, според мен, бихме могли да видим в посребреното стъкло.

Както в други страни, като например Франция и Великобритания, у нас държавата също показа сила спрямо гражданите изразяващи подкрепа към Палестина. Това най-ясно се видя със забраната от страна на Столична община на протест в подкрепа на палестинския народ, мотивирана от бомбардировките в Газа и убитите цивилни там: Въпреки забраната: Шествие в подкрепа на Палестина пред НДК (СНИМКИ)

Това, че митинг все пак се състоя и премина без насилие и заплахи за обществения ред доказва доколко прибързано и политическо е било решението на СО. Общината подкрепи забраната си със становища на ДАНС и СДВР. В България и преди е имало митинги в подкрепа на Палестина, без регистрирани инциденти. Озадачаваща е липсата на реакция от демократичната общност у нас спрямо това незачитане на основно гражданско право от страна на СО. Става дума за триумф на симулирана загриженост с обществената сигурност за сметка на свободата. Освен въпрос на свобода, има и въпрос, свързан с равенството пред закона. Организаторът на митинга в подкрепа на Палестина с право отбелязва, че има дискриминация – на едни се позволява, на други не.

Независимо от това кого подкрепяте – Израел, Палестина или нито една от двете страни, въпросът е принципен. В България не би трябвало да има копче, което да позволява гражданските права и демокрацията да се поставят на пауза, или силата им да се намаля, когато е удобно на управляващите. Къде са Български хелзинкски комитет и други правозащитни организации? Къде са тези, които обикновено цитират Кристиан Таков и неговия призив да пазим правото, дори и да е от самия закон?

Голяма част от медиите не само у нас, но и на Запад, застават безусловно зад една от страните и представят погрешно другата страна като представлявана от "Хамас" или подкрепяща "Хамас". Това, обаче, не може да изтрие изключително важната страна, за която трябва да се говори, и която не е "Хамас". Тази страна е палестинският народ, включително тази част от него, живееща на Западния бряг на реката Йордан. Докато стоим в безопасност пред екраните, палестинците продължават да дават цивилни жертви.

Връщайки се към забранената от Кмета на София манифестация, в някои медии, като например във "Флагман", тя беше манипулативно представена като в подкрепа на "Хамас". В никакъв момент организаторите ѝ не са давали такава информация. Този вид журнализъм е под всякакви професионални стандарти. Той не упражнява критична мисъл, не полага усилия да разнищва и отразява трезво, не бди над гражданските права. Той просто възпроизвежда заучени или съзнателно погрешни клишета. Конкретният казус е класически пример за логическата грешка "вина по асоциация" - свързват някого с нещо отрицателно, за да го опетнят, за да намалят подкрепата към него, без този някой да има връзка с това нещо. Дори и Софийска градска прокуратура изглежда се е подала на фалшивата новина за това, че манифестацията от 13.10.2023 е в подкрепа на Хамас.

Много от нас се трогват от смъртта на цивилни от едната страна, но не чак толкова от смъртта на цивилни от другата страна - сякаш едните заслужават смъртта си, или сякаш животът им струва по-малко. Истината е, че всички жертви и техните семейства заслужават съчувствие, независимо от етнос, националност или географско местоположение. Емпатията ни, като демокрацията ни, не бива да е плаваща. Въпрос към нас като европейци – къде се загуби моралният Универсализъм, идеята, че всеки човек, навсякъде, има същата вродена стойност, същите човешки права?

Въпрос също може да отправим към най-високата дипломация на страната ни. Министър-председателят и министърът на външните работи наскоро посетиха Израел, където проведоха срещи на високо равнище и изразиха подкрепа и солидарност с тази страна. Това се случва когато вече хиляди цивилни са убити от бомбардировки на Израел в Ивицата Газа. Дипломатическата справедливост не изисква ли да има подобно дипломатическо усилие спрямо палестинската страна, представлявана от Палестинската автономия, например? Палестина е призната като държава от България през 1988 г. Така, от правна гледна точка – ако не по друга линия, за България Палестина е толкова държава, колкото е и Израел. Трябваше да бъдат намерени воля и начин нашите представители да се срещнат, освен с израелски власти и граждани, и с представители на палестинския народ, с палестински граждани и семейства, с представители на гражданския сектор от Западния бряг, с хуманитарни работници дори. Какво е посланието? Зачитаме Израел, но не зачитаме Палестина?

Имаме сънародници, които не изпускат възможност да изразят ксенофобия и ислямофобия, особено когато чувстват, че ужасните действия на "Хамас" им дават морално прикритие и оправдание за това. Ако някой има съмнения, достатъчно е да погледне коментари под новини и под публикации в социални мрежи свързани със ситуацията в Израел - Газа. Там може да се видят примери  как антимигранстката и антибежанската реч ползват случилото се на 7-и октомври, за да се подсилят и за да се легитимират в публичното пространство (нищо, че да напуснеш Газа, камо ли да стигнеш до България, е почти невъзможно). Речта на омразата срещу роми и мюсюлмани у нас е рутинна и заслужава същото внимание от страна на обществото и институциите, каквото получава омразата срещу други етнически, религиозни или социални групи.

Може би има още неща, които бихме могли да научим за нас самите, като държава и общественост, от случващото се в Близкия изток. Ако имаме кураж да се вгледаме в огледалото, рискуваме да видим неприятни неща, включително несъответствия, пукнатини, прибързаности, липса на дистанцираност и баланс в нашето мислене и отношение към другите. Ако се вгледаме още по-задълбочено, може да видим две лица вместо едно.

Автор: Явор Хаджиев

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес