В зората си, преди десетина години, фалшивите новини изглеждаха сравнително безобидни. Бяха отделни откоси лъжи, които използваха социалните мрежи за трамплин и монетизираха терен, който отдавна бе разработен от жълтите вестници. Правеха се от хора, които притежаваха комбинация от предприемчивост и липса на морал: обичайна комбинация, нека признаем. Двете се подсилваха едни други и колкото повече се увеличаваше предприемчивостта, толкова повече моралът се остъргваше до дъно. Почти химическа закономерност.
Но въпреки всичко, фалшивите новини не бяха кой знае какво. В медиите предполагахме, че става дума за моментно явление, за кратко и глупаво затъмнение на информационната среда, което с времето ще изчезне. Че читателите ще придобият медийна грамотност, понеже в същината си медийната грамотност е елементарна и е много по-лесна за овладяване от, да кажем, математическата или филологическата. Изглежда уж просто: ако няма подписан автор, ако в полето си "контакти" сайтът не е разположил никаква връзка, ако човекът, който пуска по 20 статуса на ден няма истинска профилна снимка, ако всичко, което публикува непрекъснато насочва към една и съща идея, една и съща конспирация, най-вероятно става дума за фалшификат. Но дори и това не бе усвоено. И стана нещо в пъти по-лошо.
С времето фалшивите новини не просто усложниха лъжата, а осъществиха една от най-жестоките измами, които след време ще се изучават в историята. Те успяха да убедят огромни читателски потоци, че в медиите няма нищо вярно и че медиите са абсолютна лъжа. И тук не става дума за отделни и много верни наблюдения за политически зависимости, корумпирана собственост и обсебен от поръчки дневен ред - нещо, което е факт и трябва да подлежи на критика. Фалшивите новини направиха друго - внушиха, че всички медии са тотално подвеждащи, че в тях няма капка истина. Че те служат, за да замаскират от дневния ред това, което фалшивите новини ще ви кажат.
Това директно преряза лентата на супермагистралата, по която днес катастрофират милиони съзнания. Ако в предишните си издания фалшивите новини колебливо откъсваха малки парчета земя от медийния континент, сега просто го потопиха. Към всяка фалшива новина започна да се прикача решаващо уточнение - че това няма да ви го кажат в официалните медии. Фалшивата новина започна да се легитимира като Просвещение, като дисидентска атака. Водеща роля в този процес имаше и Доналд Тръмп: когато трябваше да отговаря на журналистически въпрос, той написваше с капслок FAKE NEWS в профила си в Туитър и това бе достатъчно. Този капслок и този надпис е вече масово гравиран, той е издълбан върху мозъчната кора на цели поколения.
Изучаването на нацизма и неговите произшествия винаги предизвиква типична реакция: как е възможно това? Как е възможен Холокоста, как е възможно историческото озверяване на нация, която въплъщава самата европейска култура и нейните хуманни традиции? Сложно е, но има и нещо много просто: че чудовищният възход на нацизма съвпада с онова, което се нарича златното десетилетие на радиото. Тоест средствата за масово осведомяване са получили небивало техническо ускорение, което е било овладяно от пропагандата. Нещо подобно става в момента: има нов и бърз информационен медиум (социалните мрежи), който е узурпиран от пропагандите на фалшивите новини и вече работи не за вас, а за друг.
Кой е той?
Не знаем: човекът, който пуска 20 статуса на ден, ще ви каже. И само не питайте дали клането в Буча е истинско. Всъщност си отворете очите - истинско е!
Автор: Райко Байчев
