Непосредствено след изборите във Facebook се разгоря една битка, която можем да определим като наистина безумна. Българи, гласували или негласували в България, се противопоставиха на българите, гласували - забележете, само на гласувалите - в чужбина.
Повод за това станаха резултатите, според които голяма част от нашите сънародници зад граница са дали вота си за "Има такъв народ". Срещу тях се изсипа истинска канонада от обвинения - че са тъпи, че нищо не разбират от политика и че заради тях в България ще управлява чалгата, докато те се развяват там някъде между замъци и пъбове.
Та някои наши сънародници, живеещи в страната, гневно обявиха, че само живеещи тук могат да решават кой да управлява. Живеещите другаде да си гледат работата.
Потресена съм.
Този дълбоко провинциален (в обидния смисъл) подход може да има общо с местните избори - не е редно живеещият в София да гласува за кмет на Тутракан. Не е редно, защото няма нищо общо с тамошните проблеми, не познава града и хората в него.
В случая обаче нещата се обърнаха и българите зад граница внезапно се оказаха враг номер едно на Тутраканската селищна система. Нещо, което заетите с политическия пъзел социолози, политолози и други многознайковци изобщо не артикулират като проблем. А той съществува и днес е достатъчно релефно откроен. И може да се задълбочи, защото на нас, българите, ни дай да се противопоставяме - основно един на друг, рядко всички заедно срещу злото.
"С какво право ромите, берящи ягоди в Англия, ще ми натрапват Слави за втора политическа сила", питат учители, държавни служители и различни представители на средната класа, доколкото я има у нас.
Ами имат конституционно право, ето защо.
Освен това роми гласуват и в България, само че повечето нищо не работят, за разлика от онези там. Срещу техния вот, в голямата си част купен, воювате ли? И как точно?
Груба, недостойна и обидна беше и шегата какво са показали резултатите от изборите - че няма изтичане на мозъци от България в чужбина.
Извън България са отишли основно хора, търсещи по-добър живот - факт. И такива, които ги е гнус от действителността в България. Сигурно ги е гнус и от безпределното търпение на уседналите завинаги в Отечеството.
За някои, забегнали по икономически причини, по-висок стандарт е 4000 евро месечна заплата, за други - 800, които у нас ще изкарат за 4-5 месеца, основно на черно. В какво точно ги обвинявате?
Българите зад граница са също толкова разнородни по интелект и социален статус, колкото ние, дето си седим (все още или отново) в България. Нашите сънародници зад граница са най-големият инвеститор в българската икономика. Ако не са техните пари, хиляди българи, живеещи под мутренската власт и търпящи я, биха мизерствали.
Трябва да си доста тъп, за да хокаш тези хора, някои от които са пропътували десетки, че и стотици километри на 4 април, висяли са на опашка няколко часа, за да гласуват. Да слагаш програмисти в Google и професори в Харвард в един кюп с ромки, практикуващи съмнителни занаяти, също не е много умно.
Убедена съм, че тези критикари не са си мръднали пръста да протестират. Почти три години София и страната бяха в перманентен протест. Особено лятото. Да си спомним колко активни бяха в протестите българите зад граница. За разлика от поне два милиона сеирджии, за които хоризонтът стига до оградата/терасата/дивана.
Нещото, което ни обедини на 4 април, може да бъде само приветствано - да сме активни, когато става въпрос за общата ни съдба. Десетки мои познати, приятели, че и роднини, доброволно отделиха от времето и усилията си, за да бъдат в секционни комисии или наблюдатели - в Германия, в Англия, а и не само в Европа.
Това не е като да пресечеш съседната улица и да пуснеш бюлетината в училището до вас, повярвайте ми. Усилието е доста по-голямо. Особено след топлите грижи на доскорошното управление, което направи всичко възможно вотът в чужбина да е труден за реализиране.
Последният, към когото бих изпитала симпатия в тази поредна китка "политици", е Слави Трифонов, който е фаворит на тези избори в чужбина. И на мен ми е болно, че българската политика не предлага кой знае какъв избор. И че само познати от екрана лица се приемат от народа като кадърни да управляват.
Но всеки има право на избор, това е демокрацията. И, както казва Чърчил, колкото и да е лоша тази система, по-добра не е измислена.
И който не я харесва, е за диктатура, скъпи сънародници.
Автор: Евелина Гечева
